29 септември
Метаморфозите на климата в България
След като пропътувахме през различни епохи и различни географски ширини, за да добием представа как са се променяли климатичните условия на Земята, каква е била и е връзката на човека с природата, ще спрем вниманието си на България. Какъв е бил климатът по нашите земи? Дали някога тук са обитавали лъвове, след като лъв краси герба ни?
Какви затопляния и застудявания е имало от времето на Аспарух до наши дни? Как днес влияем на климата у нас и как се адаптираме към измененията му?
Ще чуете отговорите на преподавателите в СУ „Св.Климент Охридски” проф. Димитър Топлийски, доц.д-р Росица Кендерова, доц. д-р Камен Нам, географа Стефан Велев, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, зам.-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, Константин Иванов от организация WWF (Световен фонд за дивата природа).
22 септември
Адаптация към климатичните промени
Понякога си мислим, че можем да властваме над природата, докато тя ни покаже, че сме твърде безпомощни пред нея. Добре е отрано да се подготвяме за измененията в климата, които предстоят.
Човек открай време се е адаптирал към природата. От палеоантрополог Ив Копан ще чуем хипотезата, че точно климатичните промени са довели до появата на различни видове човекоподобни същества. Доц. д-р Росица Кендерова, преподавател по геоморфология и палеогеография в СУ „Св. Климент Охридски”, ще даде примери за постоянното приспособяване на хората към климатичните условия през новата ера.
За политиката на ЕС в тази област ще научим повече от Мариана Николова, ст. н. с. по климатология в Географския институт към БАН, а Пиер Бужан, директор по международните отношения в „Консерватоар дю литорал” (френската служба за опазване на крайбрежието), ще разкаже за опита на Франция за съхраняване на бреговата ивица с оглед на очакваните климатични изменения.
И още мнения за приспособимостта на човека към метаморфозите на климата от ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, зам.-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, доц. д-р Камен Нам, преподавател по ландшафтна екология в СУ „Св. Климент Охридски”.
15 септември
Как можем да влияем върху метаморфозите на климата - чрез поведението на отделния човек, в областта на бизнеса и на политическо ниво
Откога човекът въздейства върху климатичните условия? Какво означава „зелена икономика”? Не стигаме ли до крайности, когато твърдим, че аерозолните дезодоранти водят до разширяване на „озоновата дупка” и какво всъщност представлява тя? Какви мерки да вземем, за да не вредим на природата и да не допринасяме за климатичните промени?
Към познатите вече събеседници: проф. Димитър Топлийски, преподавател по климатология в геолого-географския факултет на СУ„Св. Климент Охридски”, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, зам.генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, ще се присъединят доц. д-р Камен Нам, преподавател по ландшафтна екология в СУ„Св.Климент Охридски” и Константин Иванов от природозащитната организация WWF (Световен фонд за дивата природа).
8 септември
Какви са различните сценарии за промените на климата
Глобално затопляне ли ни предстои или обратно - застудяване?
Ако нещо със сигурност се сгорещява напоследък, това са споровете между привържениците на идеята за повишаване на температурите, причинено от дейността на човека, и техните опоненти. В определен момент дори се заговори за климатична война! Какво показа разкритата от хакери през ноември 2009 г. електронна кореспонденция на климатолози от университета в Източна Англия и техни американски колеги: изопачавани ли са данните, доказващи глобалното затопляне?
До какви изводи ни води виртуалното разиграване на различни сценарии за климата?
Ще чуем мнението на събеседниците ни: проф. Димитър Топлийски, преподавател по климатология в геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Росица Кендерова, преподавател по палеогеография в същия факултет, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, заместник-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН и географа Стефан Велев.
1 септември
Как се е променял климатът на Земята
В първото предаване от поредицата ще напомним как се е променял климатът на земята от далечното минало до днес, как редуването на ледникови периоди и периоди на затопляне се е отразявало на пейзажа, на растителния и животинския свят, как е влияело върху човешката история. Докъде са се простирали ледниците на нашия континент и в други части на света? Как е изглеждала Сахара през ледниковия период? Знаете ли, че реално глобалното затопляне е започнало още през втората половина на 19 век?
Ще чуете експертното мнение на проф. Димитър Топлийски, преподавател по климатология в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Росица Кендерова, преподавател по палеогеография в същия факултет, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, заместник-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН и географа Стефан Велев.
Днес тя е студентка в магистърската програма на Химикотехнологичния и металургичен университет - София, но още от първия час по химия в 6 ОУ "Граф Игнатиев" усеща страстно влечение към тази наука. То продължава и в НПМГ "Акад. Любомир Чакалов", а и днес в ХТМУ - София, където изучава молекулярна химия. Тази любов я води и към дълбоките води на..
"Ало, Космос! Говори България!" ще събере отново стотици млади хора от цялата страна на 24 юни в "София Тех Парк". Петото издание на фестивала ще запали любопитството на хиляди ученици, учители и всички любознателни към науката. Фестивалът има амбицията да мотивира младите хора да задълбочат знанията и интересите си към науките за Земята и..
Неотдавна попаднах на изложбата "Цветовете на Индия". Омаяна от изящните миниатюри от Раджастан, рисувани върху коприна, от пъстрите шалове и ръчно изработените предмети от вещи занаятчии, потърсих с поглед организатора. Дама, облечена в курта – туника до коляното и панталон, досущ като индийка. Но се оказа българка. Помолих я да се представи с..
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
"Ало, Космос! Говори България!" ще събере отново стотици млади хора от цялата страна на 24 юни в "София Тех Парк". Петото издание на фестивала ще..
Родната музикална публика ще може да се наслади на концерт на един от водещите симфонични оркестри в Китай – Симфоничния оркестър на град Чанша, под..
Днес тя е студентка в магистърската програма на Химикотехнологичния и металургичен университет - София, но още от първия час по химия в 6 ОУ "Граф..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg