29 септември
Метаморфозите на климата в България
След като пропътувахме през различни епохи и различни географски ширини, за да добием представа как са се променяли климатичните условия на Земята, каква е била и е връзката на човека с природата, ще спрем вниманието си на България. Какъв е бил климатът по нашите земи? Дали някога тук са обитавали лъвове, след като лъв краси герба ни?
Какви затопляния и застудявания е имало от времето на Аспарух до наши дни? Как днес влияем на климата у нас и как се адаптираме към измененията му?
Ще чуете отговорите на преподавателите в СУ „Св.Климент Охридски” проф. Димитър Топлийски, доц.д-р Росица Кендерова, доц. д-р Камен Нам, географа Стефан Велев, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, зам.-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, Константин Иванов от организация WWF (Световен фонд за дивата природа).
22 септември
Адаптация към климатичните промени
Понякога си мислим, че можем да властваме над природата, докато тя ни покаже, че сме твърде безпомощни пред нея. Добре е отрано да се подготвяме за измененията в климата, които предстоят.
Човек открай време се е адаптирал към природата. От палеоантрополог Ив Копан ще чуем хипотезата, че точно климатичните промени са довели до появата на различни видове човекоподобни същества. Доц. д-р Росица Кендерова, преподавател по геоморфология и палеогеография в СУ „Св. Климент Охридски”, ще даде примери за постоянното приспособяване на хората към климатичните условия през новата ера.
За политиката на ЕС в тази област ще научим повече от Мариана Николова, ст. н. с. по климатология в Географския институт към БАН, а Пиер Бужан, директор по международните отношения в „Консерватоар дю литорал” (френската служба за опазване на крайбрежието), ще разкаже за опита на Франция за съхраняване на бреговата ивица с оглед на очакваните климатични изменения.
И още мнения за приспособимостта на човека към метаморфозите на климата от ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, зам.-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, доц. д-р Камен Нам, преподавател по ландшафтна екология в СУ „Св. Климент Охридски”.
15 септември
Как можем да влияем върху метаморфозите на климата - чрез поведението на отделния човек, в областта на бизнеса и на политическо ниво
Откога човекът въздейства върху климатичните условия? Какво означава „зелена икономика”? Не стигаме ли до крайности, когато твърдим, че аерозолните дезодоранти водят до разширяване на „озоновата дупка” и какво всъщност представлява тя? Какви мерки да вземем, за да не вредим на природата и да не допринасяме за климатичните промени?
Към познатите вече събеседници: проф. Димитър Топлийски, преподавател по климатология в геолого-географския факултет на СУ„Св. Климент Охридски”, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, зам.генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, ще се присъединят доц. д-р Камен Нам, преподавател по ландшафтна екология в СУ„Св.Климент Охридски” и Константин Иванов от природозащитната организация WWF (Световен фонд за дивата природа).
8 септември
Какви са различните сценарии за промените на климата
Глобално затопляне ли ни предстои или обратно - застудяване?
Ако нещо със сигурност се сгорещява напоследък, това са споровете между привържениците на идеята за повишаване на температурите, причинено от дейността на човека, и техните опоненти. В определен момент дори се заговори за климатична война! Какво показа разкритата от хакери през ноември 2009 г. електронна кореспонденция на климатолози от университета в Източна Англия и техни американски колеги: изопачавани ли са данните, доказващи глобалното затопляне?
До какви изводи ни води виртуалното разиграване на различни сценарии за климата?
Ще чуем мнението на събеседниците ни: проф. Димитър Топлийски, преподавател по климатология в геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Росица Кендерова, преподавател по палеогеография в същия факултет, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, заместник-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН и географа Стефан Велев.
1 септември
Как се е променял климатът на Земята
В първото предаване от поредицата ще напомним как се е променял климатът на земята от далечното минало до днес, как редуването на ледникови периоди и периоди на затопляне се е отразявало на пейзажа, на растителния и животинския свят, как е влияело върху човешката история. Докъде са се простирали ледниците на нашия континент и в други части на света? Как е изглеждала Сахара през ледниковия период? Знаете ли, че реално глобалното затопляне е започнало още през втората половина на 19 век?
Ще чуете експертното мнение на проф. Димитър Топлийски, преподавател по климатология в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Росица Кендерова, преподавател по палеогеография в същия факултет, ст. н. с. д-р Валери Спиридонов, заместник-генерален директор на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН и географа Стефан Велев.
"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..." Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът. Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали..
Както неведнъж сме установявали в разговорите си за езика, намесата на политиката в теми, по които думата би трябвало да има единствено науката, винаги има злощастни последствия не само за научната истина, но и за отношенията между хората и държавите, за културата и духовния климат изобщо. Историята на двете славянски азбуки – глаголицата и..
"Реставрацията е любов и отдаденост, като е сравнима с любовта към семейството, но професията е наравно, а не на заден план. В моя живот така се случи, че ми е било отредено да бъда реставратор, защото, когато кандидатствах и ме приеха в такава паралелка в Пловдив, имах голямото щастие да попадна на невероятни преподаватели на които и до днес..
Една от малкото фондации, създадени в началото на прехода и запазили дейността си и до днес, е фондация "Еврика". Около 3000 стипендианти – студенти и ученици, над 1750 безвъзмездно подпомогнати млади хора да специализират в престижни научни центрове и компании, както и да участват в международни научни форуми – това е съвсем бегъл поглед към..
"От следващата година ще се върна в България. Моето заминаване в Мексико бе свързано с ликвидацията на един научен институт "За защита на металите от корозия", който по-късно прерасна и в инженерингова организация, но такива бяха времената тогава – един по един затваряха тези научноизследователски центрове." Това споделя в "Следобед за..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg