Историята на Джак Харт като ромнист не е от най-дългите, но затова пък е повече от любопитна. Познат от десетилетия като един от най-добрите автори на разкази в Ирландия (онези от вас, които са чели „Птици и други разкази” (ИК „Орфей”, 2001), вече са имали възможност да се убедят в това), като основател на Съюза на ирландските писатели и не на последно място като издател (нека припомним, че преди няколко години именно благодарение на него в Ирландия излезе „Черен PR” на Тома Марков), романи Джак Харт прописва сравнително късно. И ако трябва да въведем все пак някакъв хронологичен ред, нека започнем с това, че романът „Размишления в катраненото буре”, с който преди 4 години „Алтера” стартира една от най-силните си поредици, е първият му роман, а този, който ирландската публика познава като първи (In The Wake Of The Bagger - „След багера”, излязъл на български в началото на месеца) е писан чак през 2006, когато е и издаден в Ирландия. Иначе, сред класическите произведения на Джак Харт, тези, с които е познат най-добре и в Ирландия, и по света, можем да изброим първия му сборник с разкази „Мърфи в долната земя”, споменатия вече „Птици и други разкази”, „Сънят на пирамидата”, новелата „Обетът” и „Изпод носа на Гогол”.
България, между другото, наред с Индия, е една от страните, в които книгите на Джак Харт са обект на особен интерес от страна на издателите. Романът „Размишления в катраненото буре”, с който издателство „Алтера” стартира поредицата си „Световни романи”, освен блестящо произведение на съвременната ирландска белетристика, е също така и истински философски трактат за отношенията между човека и бога, който не поставя нови въпроси, но пък е до такава степен искрен и лишен от типичната за католическа Ирландия предпазливост в изказванията от теологичен или сходен характер, че да не се погледне с добро око на нея в някои влиятелни среди. Няколко часа преди предаването, посветено на творчеството на Джак Харт, ние ви предлагаме един по-ранен разговор с него - така, за да имате време да се потопите в особената атмосфера на творчеството му.
Г-н Харт, нека започнем с факта, че романът Ви „Размишления в катраненото буре” излиза за първи път именно на български език, а оригиналният текст излезе в Ирландия чак по-късно през същата година (2007 – б.а.)...
Историята е много дълга... Аз съм познат в Ирландия основно като автор на разкази, но през последните години доста често ми се случваше да пожелая да напиша нещо ново, нещо различно. И така, написах този роман преди 4 години, развивайки различни идеи, които през годините са се появявали в един или в друг мой разказ. И повечето издатели, които от години не се интересуваха особено от разказите ми, посрещнаха романа много възторжено, но също така и с известни предразсъдъци – казаха, че бил много сложен, много некомерсиален... Но дълбоко в себе си аз знаех истинската причина за тази им реакция - че и издателите, и ирландското общество като цяло са твърде чувствителни на тема религия. Да, разбира се, в Ирландия имаме дълга традиция на антиклерикалност в литературата, но този роман засяга много дълбоко самата идея за бога и мисля, че на издателите това им дойде малко в повече. Мнозина от тях казваха: „Може би ще съжалявам за това, но предпочитам да не рискувам с този роман”. Бях много отчаян от тази реакция, междувременно написах друг роман, който беше възторжено приет от критиката – той обаче е по-автобиографичен, и въобще жанрово се различава от „Размишления в катраненото буре”, който всъщност не е толкова далеч от идеите, атмосферата и стила на разказите ми. Идеята този роман да излезе първо на български дойде от един разговор с Тома Марков, който беше редактор на българското издание на „Птици” и който много искаше да бъде издадена и друга моя книга у вас. Като му казах, че имам роман, той много се въодушеви и започна да „пише договора”, в който включи и „пет каси мелнишко вино”: тогава изпихме много от това прекрасно вино и ето ме сега пак в Българич...
Героят Ви Томи Лофтъс се води, така да се каже, умствено изостанал, но също така прозренията му са сякаш истински откровения: “Смъртта е стена (...), в която вълните на нашите дни и години се плискат, спират се и се обръщат”, “адът е просто рай без сияние” и т.н.
Прекарал съм дълги години като учител и като училищен директор и съм имал възможността да наблюдавам човешкото съзнание, човешкия ум в състояние на развитие. Героят-разказвач в „Размишления в катраненото буре” може да бъде видян и като гений от определена гледна точка, ако говорим за потенциала на човешкия мозък и за тази малка частица от него, която използваме. А и хората, ограничени по някакъв начин умствено или физически, обикновено могат да развият впечатляващи умения в друга област. Томи Лофтъс е пример за човек, израснал в среда, която не му позволява да развие потенциала си и образователната система е точно тази консервативна среда в романа. Нейният образ е достатъчно правдив, за да бъде наречено произведението дори документално.
Как си представяте реакциите към романа, когато най-после бъде издаден в Ирландия?
Трудно ми е да кажа, но пък в Индия например издателите са много ентусиазирани, защото ситуацията там е коренно противоположна на тази в католическия свят. И ако говорим за индуизъм, и ако говорим за будизъм, там идеите за бога са много по-отворени с оглед на спекулативността. Пътят, който вярващият извървява, там е много по-важен от всякакви укази, забрани и наставления, тъй характерни за християнския свят.
(Историята, разбира се, е с продължение: довечера в предаването ще чуете и какви са били реакциите на ирландската критика, публика, общественост след излизането на „Размишления в катраненото буре”…)
четвъртък, 23 декември, от 21.30 часа
В "Голямата къща на смешните хора" на редакция "Хумор и сатира" на особена почит е трудната и дори чепата, но много нужна в нашето сложно време рубрика "Право ти, куме, в черните очи". В нея без фалшив свян, без шикалкавене и недомлъвки говорим за нередности, за неща, които ни се набиват в очите не по хубавия начин. Този път в тази рубрика сме..
"ХаХаХа ИмПро Театър" отбелязват 15 години от създаването си с празничен спектакъл в "Топлоцентрала" на 13 декември. Те са първата импровизационна трупа у нас, започват случайно, самообучават се с импроенциклопедия в интернет и репетират в Борисовата градина. "Никой не беше правил такова нещо, пробвахме да видим. – разказва Ивайло Рогозинов,..
Световнопризнатият кулинарен фотограф Илиан Илиев представи най-новата си книга "Тя – какво ще готви" с повече от 130 лесни и вкусни рецепти, споделени от 21 жени, изявени кулинари. Готвачи, сладкари, шоколатиери, диетолози, телевизионни водещи, фитнес инструктори, кулинарни преподаватели, инфлуенсъри и блогъри – всички те споделят любими..
Концертите на тъмно "Невидима сцена" (Unseen Scene) се завръщат със зимно издание. По този начин публиката ще се потопи в свят, където светлината отстъпва, а тъмнината и музиката отключват сетивата. "Невидима сцена" е с участието на проекта WOOMB на Георги Линев (Kan Wakan) и Христо Йорданов. Целта е да създаде пространство, освободено..
Фотографът Деян Йорданов разказва за изложбата "Занаятчиите на София" като творчески процес и като част от професионалния му път. Деян Йорданов се занимава с фотография от 12 години. Последното творческо предизвикателство за него е заснемането на кадрите за изложбата, която може да бъде видяна на сцена "Централни хали" до утре (5..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg