След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи.
Решението да се отстъпи от тази стъпка отново повдигна важния въпрос – какво всъщност означава подготовката по изкуства за децата и обществото. Именно това припомни художникът, арт-журналист и дългогодишен преподавател Мария Ландова. Тя е автор на концепцията и ръководител на Лятната академия за деца към Националната художествена академия, била е директор на Националното училище за изящни изкуства "Илия Петров", както и продуцент и сценарист на документални филми.
В ефира на предаването "Нашият ден" Ландова коментира, че дискусията е ценна, защото отразява нагласите на родителите. "Голяма част от тях се фиксират върху математика и езици, приемайки ги за най-важните инструменти за бъдещето на децата си", обяснява тя. Според нея обаче представата за това бъдеще вече се променя със скорост, която изпреварва очакванията ни.
"Истинският разговор трябва да бъде как да спасим душите на децата в това шеметно развитие", подчертава Ландова. Изкуственият интелект, роботизацията и технологичният натиск поставят нови предизвикателства пред младите поколения. Затова задачата на изкуството в училище не е просто да развива таланти, а да запазва човешкия облик – емпатията, креативността и вътрешната устойчивост.
Изкуството, казва Ландова, е не само знание и умение, а и пространство за запазване на човечността – нещо, което никоя машина не може да замести.
Слушайте!
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
