Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Хлябът – символика и култура”: Сакралното тесто

| обновено на 24.07.15 в 09:24
Eвхаристичен дървен печат, кръгъл, двоен печат от гр. Пирдоп, началото на ХІХ век. (собственост на Националния етнографски музей, БАН)
Снимка: Национален етнографски музей, БАН
Много преди хлябът да се изпече, още при омесването му, някога стопанката стриктно спазвала кода на сакралните тайнства. Поводът определя състава на брашното – дали да е само от пшеница, от ръж, от царевица… Какво представлявал шугавият хляб, приготвян само при специални случаи в някои райони на България? Гладка или украсена трябва да е питата за новородено дете? Кога хлябът е двоен на височина? И при какви обреди се прави двоен на ширина? Ами хлябът-бебе, познат и в други страни?
Защо питата-кръсташка трябва да е много-много плоска и с необичайна форма? Има ли празник, на който е посветена?
Езикът на сакралното тесто се предава от поколение на поколение като памет за семейните традиции и календарни обичаи: годеж, сватба, раждане, и тъжни поводи… Пролет, лято, есен, зима… Личните празници и годишният аграрен цикъл се „бележели” с различни видове пити, погачи, кравайчета… За всеки случай, почти като в съвременните компютри, в паметта за хляба предците ни „подсигурили” още един резервен „ключ на тестото”, това са просфорите. Някога всеки дом притежавал свой знак, свой просфорен печат, който се поставя върху тестото, преди да се изпече хлябът.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05