Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пътешествие по върховете на света

Връх Еверест.
Снимка: Павел Новак
Алпинизъм, Еверест, изкачване на върхове са ключовите думи на великденското издание на предаването на Симеон Идакиев. Самият той като участник в българската експедиция за покоряването на Еверест през 1984 година може да погледне на такова пътешествие от много страни – назад и напред във времето, нагоре и надолу в пространството, скок от битието на покрива на света в ежедневното битие и обратно, предизвикателството вън и вътре в личността.
Безценни записи от онези паметни последни минути на последната радиовръзка с Христо Проданов ще прозвучат в предаването благодарение на фичъра на Милан Огнянов “Оставам на подслушване, или Еверест 20 години по-късно”.
Гост на предаването е Дойчин Боянов, първият българин, изкачил Еверест без кислород през 2004. След завръщането си е споделил, че в Зоната на смъртта човек се чувства като "свещичка на вятъра". "Както всеки човек на Великден се стреми да запази пламъка на свещта от църквата до вкъщи, така и аз под Еверест се стремих да запазя живота си". Дойчин Боянов е прекарал на Еверест около 20 минути. За тези двайсет минути и за хилядите минути, които са ги предшествали и следвали в живота на един български алпинист, ще ви разкажем в предаването.
Ще разговаряме и с Петя Колчева, първата българка, изкачила Еверест рано сутринта на 22 май 2009 заедно със съпруга си Камен Колчев. “Важното е да изчакаш подходящия момент. Планината трябва да те допусне до себе си... След 10 години осъществихме мечта, за която не съм вярвала, че е в рамките на възможното” споделя тя за информационна агенция БЛИЦ дни след завръщането си. “Човек е толкова високо, че когато се огледа, сякаш вижда планетата от космоса.”
Едно от измеренията на Великден.

неделя, 24 април, от 18.30 часа
По публикацията работи: Даниела Манолова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05