Ребека Склут пише за това, за което хората избягват дори да говорят - рака, робството и бедността… И създава документална книга, въздействаща като филмов сценарий. Сюжетът е пътят - труден, нерегламентиран, не съвсем почтен, по който се случва не едно откритие в медицината. Днес във всяка лаборатория по света има епруветки със замразени клетки HeLa. Клетките HeLa се използват за изследване на гените, предизвикващи рак, а също и за изучаване на венерическите болести, човешкото дълголетие и отрицателните ефекти върху работещите в замърсена среда. Тези клетки са участвали и при създаването на лекарствата срещу херпес, левкемия, грип, хемофилия и Паркинсон. За учените и медиците клетките HeLa са стандартен лабораторен обект като морските свинчета и белите мишки. Но за журнаналиста-биолог Ребека Склут горчивата лична история на една бедна и болна афроамериканка от щата Вирджиния, САЩ и съдбата на осиротялото й семейство се оказва по-важна! И така книгата, посветена на медицинската етика и правата на пациентите, се превръща във фамилна сага. Без благородна патина и измислица. Несправедливостта е истинска.
Хенриета Лакс умира през 1951 година от рак на маточната шийка. Хирургът взема проби от тумора преди смъртта й и ги прибира, без да я уведоми. По онова време учените се опитват да отгледат човешки клетки в лабораторни условия, но никоя клетъчна култура не преживявала повече от няколко седмици. А клетките на Хенриета не спирали да се делят и да дават ново поколение на всеки двайсет и четири часа. Така клетките й до днес живеят по-дълго извън тялото, отколкото са живели в него… Научна фантастика ли е туморът да продължи да съществува и след като е убил човека, а след това да спаси живота на милиони? Може би няма по-точно заглавие за книгата освен „Безсмъртната Хенриета Лакс”.
Ребека Склут работи върху нея десет години - посещава болници, лаборатории, учебни заведения. Разговаря много часове с учени, юристи, журналисти и естествено - с роднините и приятелите на Хенриета Лакс… Не за да отговори, а за да зададе още веднъж същия въпрос: Днес, когато информираното съгласие е задължително, дали не е възможно да вземат на някого от нас клетъчна проба без да ни уведомят и някоя фармацевтична компания да спечели милиарди, а вие и вашите наследници да нямате пари за лечение?
Ребека Склут е автор на научно-популярни статии, публикувани в „Ню Йорк Таймс”, „Привеншън”, „Дискавър”, „Глеймър”. Работила е като кореспондент в предаванията „Радиолаб” - Ен Пи Ар и New Science Now - Пи Би Ес. Нейни материали са включени в различни антологии, включително „Най-добрите документални творби”. Преподавала е документално писане и научна журналистика в университетите на Мемфис, Питсбърг и Ню Йорк. Сега живее в Чикаго. „Безсмъртната Хенриета Лакс” е нейната първа книга. По творбата е направен телевизионен филм за Ейч Би Оу, продуциран от Опра Уинфри и Алън Бол.
Преди дни Ребека Склут гостува в България, за да представи на българската публика своята книга. Тази лъчезарна и енергична американска журналистка даде специално интервю за „Артефир” и слушателите на БНР - програма „Христо Ботев”.
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл "Възкресението на Евридика" в рамките на фестивала "Тракийски мистерии" 2025. Фестивалът е културен проект на Академия "Орфика ", утвърдил се като жив символ на българското (и европейско) културно и..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg