Henrietta Story, твоята история

Ребека Склут пише за това, за което хората избягват дори да говорят - рака, робството и бедността… И създава документална книга, въздействаща като филмов сценарий. Сюжетът е пътят - труден, нерегламентиран, не съвсем почтен, по който се случва не едно откритие в медицината. Днес във всяка лаборатория по света има епруветки със замразени клетки HeLa. Клетките HeLa се използват за изследване на гените, предизвикващи рак, а също и за изучаване на венерическите болести, човешкото дълголетие и отрицателните ефекти върху работещите в замърсена среда. Тези клетки са участвали и при създаването на лекарствата срещу херпес, левкемия, грип, хемофилия и Паркинсон. За учените и медиците клетките HeLa са стандартен лабораторен обект като морските свинчета и белите мишки. Но за журнаналиста-биолог Ребека Склут горчивата лична история на една бедна и болна афроамериканка от щата Вирджиния, САЩ и съдбата на осиротялото й семейство се оказва по-важна! И така книгата, посветена на медицинската етика и правата на пациентите, се превръща във фамилна сага. Без благородна патина и измислица. Несправедливостта е истинска.
Хенриета Лакс умира през 1951 година от рак на маточната шийка. Хирургът взема проби от тумора преди смъртта й и ги прибира, без да я уведоми. По онова време учените се опитват да отгледат човешки клетки в лабораторни условия, но никоя клетъчна култура не преживявала повече от няколко седмици. А клетките на Хенриета не спирали да се делят и да дават ново поколение на всеки двайсет и четири часа. Така клетките й до днес живеят по-дълго извън тялото, отколкото са живели в него… Научна фантастика ли е туморът да продължи да съществува и след като е убил човека, а след това да спаси живота на милиони? Може би няма по-точно заглавие за книгата освен „Безсмъртната Хенриета Лакс”.
Ребека Склут работи върху нея десет години - посещава болници, лаборатории, учебни заведения. Разговаря много часове с учени, юристи, журналисти и естествено - с роднините и приятелите на Хенриета Лакс… Не за да отговори, а за да зададе още веднъж същия въпрос: Днес, когато информираното съгласие е задължително, дали не е възможно да вземат на някого от нас клетъчна проба без да ни уведомят и някоя фармацевтична компания да спечели милиарди, а вие и вашите наследници да нямате пари за лечение?

Ребека Склут е автор на научно-популярни статии, публикувани в „Ню Йорк Таймс”, „Привеншън”, „Дискавър”, „Глеймър”. Работила е като кореспондент в предаванията „Радиолаб” - Ен Пи Ар и New Science Now - Пи Би Ес. Нейни материали са включени в различни антологии, включително „Най-добрите документални творби”. Преподавала е документално писане и научна журналистика в университетите на Мемфис, Питсбърг и Ню Йорк. Сега живее в Чикаго. „Безсмъртната Хенриета Лакс” е нейната първа книга. По творбата е направен телевизионен филм за Ейч Би Оу, продуциран от Опра Уинфри и Алън Бол.
Преди дни Ребека Склут гостува в България, за да представи на българската публика своята книга. Тази лъчезарна и енергична американска журналистка даде специално интервю за „Артефир” и слушателите на БНР - програма „Христо Ботев”.