На втори септември в полунощ: Жилбер Беко - Господин 100 000 волта

Ще бъдете с песните на Рей Чарлз, Пат Бун, Мими Николова, Мари Лафоре, Доменико Модуньо, Ани Богданова, Били Джоуел, Джон Траволта, Хосе Фелисиано, Жилбер Беко и популярни френски песни в оркестров вариант.

Жилбер Беко е от онези френски певци - музиканти, чиито авторски песни стават популярни извън пределите на неговата родина. Жилбер Леополд Сили е роден на 24 октомври 1927 г. в Тулон. Той е от малкото певци, които завършват академично музикално образование, дипломирайки се в консерваторията в Ница със специалностите пиано и композиция. По време на Втората световна война пише първите си сериозни произведения - камерна музика и симфонични миниатюри с намеренията изцяло да се отдаде на сериозните музикални жанрове. В този период младият музикант е принуден да изкарва прехраната си като пианист в нощни клубове, прави опити да пише песни, които сам изпълнява.
В края на 40-те години следвоенна Франция притаява дъх пред едно миньонче с ангелски глас - Едит Пиаф. Всички насочват вниманието си към нея, певицата има големи успехи в Париж като най-популярният френски артист в онези години. През 1950 г. Пиаф, впечатлена, чува случайно Жилбер Беко да изпълнява песента Je ta’ai dans la peau и веднага го препоръчва на поета Луи Амаде, приятел с Пиер Дьоланоа и Морис Видален (тримата по-късно активно ще сътрудничат с Беко през целия му творчески път, б.а). Дебютът на певеца в прочутата зала „Олимпия” е през 1953 г., а големият успех на същата сцена идва на следващата година. В „Олимпия” Беко е пял общо 33 пъти. Там си спечелва и прякора „Господин 100 000 волта” заради неговото изключително чувство за суинг, темперамент, излъчване и страст по време на всяко изпълнение. До последния си концерт Беко не изневерява и на страстта си към вратовръзките, които винаги са с десен на точки, а специфичният жест с дясната ръка на ухото и ококорените очи ще останат завинаги „запазена марка” в неговото певческо амплоа. Първата плоча на певеца излиза през 1953 г. (в онези години под дългосвиреща плоча се разбира винилов носител със среден формат, 25 см, с по четири песни на всяка една от страните, б.а). Втората плоча на Жилбер Беко излиза следващата година и тя носи заглавието на песента Mes mains, която е записана в Ню Йорк с още три, но неиздавани песни на звуконосител. За периода 1953-2007 г., певецът е издал общо 26 студийни албума, 15 със записи от концерти на живо, състояли се в зала „Олимпия” и 5 - с най-доброто от неговия репертоар.
През 50-те, 60-те и 70-те години славата на „Мистър 100 000 волта” се разпространява навсякъде по света. Както вече споменах, Жилбер Беко е образован музикант със солидни познания по хармония, контрапункт, оркестрация. Написал е над 400 песни и въпреки че се отдава изцяло на песенния жанр, през 1962 г. композира опера - L’Opera dAran. В репертоара си той почти няма песен от друг автор. Сътрудничеството му с едни от най-големите за времето си поети и текстописци във Франция, като Амаде, Дьоланоа и Видален раждат песни с висока художествена стойност и историческа значимост в световната популярна музика. Сред тях са Dimanche a Orly, Et maintenant, L’orange, Nattalie и много други. Песента му Et maintenant е с над 50 кавърверсии на различни езици. Първа след него я изпълнява Шърли Беси под английското заглавие What Now My Love, а сред останалите световни знаменитости, които я включват в репертоара си са Франк Синатра, Барбра Стрейзънд, Шер, Лайза Минели, Хърб Алпърт…
В продължение на близо 40 години Жилбер Беко концертира в цял свят, известността му надхвърля пределите и на Европа. Той е от малцината френски певци, които годишно изнася около 200 концерта в цял свят. Гостува и в България с огромен успех през 1971 г., когато в Летния театър на Слънчев бряг, в рамките на фестивала „Златният Орфей”, изнася самостоятелен концерт, чийто запис от него „Балкантон” издава на дългосвиреща плоча. Всички концерти на Жилбер Беко са истинско предизвикателство за зрителите. Освен изпълняваните песни от Беко, в тях присъства политическият сарказъм, ежедневната проблематика, както и музикални  идеи от най-разнообразно  стилово естество.
Заклет пушач, живот, изпълнен с непрестанен стрес и напрежение около почти ежедневните си ангажименти с любимата си публика - всичко това докарват на Беко една от най-страшната диагноза - рак на белия дроб. Певецът умира на 18 декември 2001 г.в Париж. Погребан е в гробището Пер Лашез.