Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукови хроники „Танцът през вековете”: Средновековният танц

Танц на смъртта – рисунка в църква в Дания, датира около 1480 г.
Снимка: Архив
Един от впечатляващите образи e този на танцуващата смърт. Фигурата на смъртта се появява още в дълбока древност, но като че ли средновековният човек я превръща в символ с огромна сила. В социален смисъл този танц изравнява представителите на различните съсловия, а по време на чумни епидемии прераства в истерично веселие.
В средновековния танц присъстват много импровизационни движения, любими на всички са хороводните мелодии, но те се изпълняват без строго установени хореографски правила, най-често с прости стъпки съпроводени с пеене. Танцът е официално приета форма на ухажване, в която се промъкват и еротични нюанси, особено след развитието на култа към романтичната любов и рицарската поезията.
Постепенно дворцовото изкуство въвежда фигури в танца и по-сложни групови построения, които стават съществен елемент на големите празненства. Така стават много необходими учителите по танци. Те не само обучават своите знатни ученици да танцуват по определени стъпки, но като арбитри в областта на етикета и маниерите, оказват огромно влияние на дворцовата атмосфера.
През Средновековието се появяват и първите професионални танцьори – това са жонгльорите. Те участват на фолклорни празници, на панаири, в дворцовите зали, изпълняват собствени или чужди сатирични песни и стихове, пеят и танцуват, съпровождайки си на виола или арфа, организират шествия на църковни празници или тържества на знатни особи. Танците им са с много подскоци, премятания и акробатични номера.
По публикацията работи: Даниела Найденова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37

Бисерка Йовчева: Медиите да не отразяват моя успех – той не е важен, а успехът на децата!

Каквито и думи да цитирам от разговора ни с д-р Бисерка Йовчева – все ще са подходящи за заглавие. За тези, на които името е познато, но не се сещат откъде, ще напомня. Тя стана известна като "жената, която пусна влака", след като се обади на премиера Дянков, че стотина ученици от Шумен и Търговище мръзнат мокри и гладни на Централната софийска гара...

публикувано на 30.10.24 в 14:30