Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Златната ера, Prix Europa и кавалът на Теодосий

Снимка: Архив
Както през всяка от последните почти четиридесет години Берлин приюти най-сериозното състезание за радио и телевизия в света в сградата на Haus des Rundfunks, RBB, Masurenallee 8-14.
Prix Europa е фестивал, пазар, училище, форум, мерене на световния пулс, купон, гъмжило от езици, стълпотворение от мръсни чаши за кафе и чай. А този път дори и симфония. Prix Europa е стратегия.
Издание 2012 обаче изненадващо и парадоксално беше вторачено в радиото, а не в телевизията. Дали защото световното радио изведнъж прозря, че FM е всъщност една малка планета от много възможни в галактиката на комуникационните платформи и тръгна да колонизира нови територии? Дали защото все повече печатни издания и световни вестници инвестират в своя нов, но стремително развиващ се аудио департамент? Дали защото cloud computing, предвещаващ края на хард-дисковия компютър, и SoundCloud.com отвориха вратите към паралелна галактика?
Трима от участниците в The Summit Berlin (среща на мениджърите на културни програми в Европа) назоваха течащото време Златна ера на радиото. Започваме от най-основното. Радиото в Европа е медията, която се ползва с най-голямо доверие. Така наречената „липса на визия” лека-полека от дефект се превърна в ефект, чието главно измерение е свобода за консуматора, рецепция на различни платформи и един нов необозрим хоризонт на дигитално продължение и миксиране на аудиото с визия според безброй нови творчески хрумвания. Prix Europa 2012 създаде специална категория Пазар за нови идеи (Market Place of Innovation), чийто основен критерий за оценка на състезаващите се програми е привличане на нови аудитории. Новите аудитории са на нови платформи. В оценката на журито за „Най-добрата концепция на 2012”, присъдена на проекта на Hackney Productions / United Kingdom се казва: … радиото се променя. Радиото е дигитално, подкаст-ово, мобилно. Но във всички тези модерни уреди за слушане то остава интимен и крехък събеседник. Този, който ще ви води из улиците, гласовете и историите на големия град. Грижливо изработеното радио, което говори директно на вашите емоции през мобилните апликации…” Другата посока на съвременното златното радио е включването на онлайн-интерактивността, социалните медии и игрите, които разширяват функцията на традиционния радиоразпространител и я доближават до тази на универсалния разказвач (story-teller). Един от лекторите в сутрешните семинарни сесии на фестивала Стийв Акерман дори твърди, че драмата, създадена само за една платформа, вече не може да разкаже пълната история. Една платформа не е достатъчна.
Истински звездно събитие на фестивала беше срещата с четиримата топ телевизионни продуценти: датчанина Инголф Габолд (сериалите Borgen, The Killing, The Bridge), англичанина Джон Йорк (BBC Drama Production, сериалите East Enders, Life on Mars and The Street), белгиеца Петер де Мегд (сериалът The Spiral, който върви едновременно в 8 страни) и германеца Клаус Цимерман (сериалите Borgia, Transporter, Death in Paradise), които споделиха своите виждания за успеха на телевизионния сериал и разказваческото изкуство въобще. Рецептата на Инголф Габолд предполага създаване на история, която винаги да е двойствена – от една страна да провокира зрителя лесно да се идентифицира с героите, а от друга – да бъде социално-културно-политическа.
Неслучайно споменах, че Prix Europa този път е и симфония. При това световна премиера. Grzech Piotrowski World Orchestra (Световният оркестър на Гжех Пьотровски) , включващ 34 топ музиканти от 9 страни, представи специално създадените 4 симфонии. И тук, в тази впечатляваща комбинация на струнен оркестър с джаз изпълнители и световно известни певци на първа линия, в сърцето на оркестъра, в основната тема на всяка симфония, централно и омагьосващо звучеше кавалът на Теодосий.
По публикацията работи: Даниела Манолова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15