Така се нарича и тематичната изложба в Националния археологически институт с музей при БАН, посветена на 135-годишнината от Освобождението на България през 1878 г.
Над 300 фотоса и различни експонати представят извършената цялостна реставрация и консервация на паметника, дело на бележития италиански скулптор Арнолдо Дзоки.
В някои източници името му е посочено като Арналдо. Роден е през 1862 г. във Флоренция. Той е само на 19 г., когато постига успех с релефа „Последните дни на Помпей” (1881 г.). Прави релеф и на Гарибалди. Националният герой и темата за свободата се превръщат в едно от големите творчески предизвикателства за Дзоки. През 1883 г. печели втора награда в конкурса за паметник на Гарибалди в Рим. Негов е паметникът на Гарибалди в Болоня. А статуята на гениалния ренесансов художник Пиетро де ла Франческа му носи златен медал от изложба (1892). Поверяват му изработката на паметници като: на композитора Луиджи ди Палестрина, за геройската защита през 1788 г. на град Алтамура, на Христофор Колумб в Буенос Айрес (1916), на генерал Лафайет в САЩ (1919), на Александър III в Санкт Петербург. В България скулптурни творби на Дзоки има в Русе, Севлиево, Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир. Негово е надгробието на Стефан Стамболов в Централните софийски гробища, а така също и фонтанът в Пловдив.
Арнолдо Дзоки печели конкурса за проект, обявен по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет. За участие се записват 90 творци от 15 страни. С проекти са готови 32-ма от 13 държави: 9 от Париж, 3 от Флоренция, 3 от София, по 9 от Цюрих, Берлин и Прага. По един проект има от Рим, Виена, Будапеща, Копенхаген, Лисабон, Хага, Хановер, Торино, Букс, Тифлис и Смирна.
Основният камък е положен на 23 април 1901 г., тогава Гергьовден. Интересно е да се знае от потомците, че в основите е зазидана метална капсула, в която са поставени специален акт, всичките издания на комитета „Цар Освободител” и всички български монети в обръщение от Освобождението до същата 1901 г. Официалното откриване на паметника е на 30 август 1907 г.
106 години по-късно, в наше време, сме свидетели на първото цялостно реставриране на Паметника.
Изложбата, която представя този процес, може да бъде видяна до 7 март 2013 г. в Националния археологически институт с музей.
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg