Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пориви и покруси преди четвърт век

Снимка: архив

Новата българска история би могла да се опише сякаш само с две думи - пориви и покруси. Парадигмата се повтаря непрестанно: 1878 е поривът от Освобождението, но и покрусата от разделената България. Може би само през 1885, годината на Съединението, поривът не е последван от покруса. Но пък за сметка на това ХХ век гъмжи от кризисни покруси след българските пориви: 1913, Първата национална катастрофа, идва след порива и възторга на Балканската война, 1919 с Ньойския договор идва Втората национална катастрофа, последвала поривната надежда, че България ще успее да поправи несправедливостите на 1913 г., поривът от присъединяването на Южна Добруджа е последван няколко години по-късно от покрусата на наложената по съветски модел тоталитарна диктатура. Нашето поколение също може да каже, че е преживяло поредните пориви и покруси в българската история, не може да се каже обаче дали за радост, или за жалост.
Поривът на 1989 г. беше последван от няколко покруси на прехода, които в момента са се материализирали в едно усещане за провал, за пробив, за нещастие. Не така беше обаче през 90-те, когато българите силно се надяваха, че най-после ще намерят онзи път, който ще ги изведе към добруване и успехи. За голяма част от тях тази надежда беше свързана със създаването на СДС – политическа партия, която вече е отдавна е в историята, поне в тогавашния си вид. За процеса на нейното създаване, за споровете, благополучията и неблагополучията се е нагърбила да ни ги разкаже една забележителна книга, дело на проф. Димитър Ненов, със заглавие „Пориви и покруси. Създаването на СДС и борбата за демокрация 1989-1992”. За нея говорим в това изданието на предаването, но и не само - с гостите Лъчезар Тошев, Едвин Сугарев и Тони Николов ще се опитаме да отговорим на въпроса дали този низ от пориви, последван от покруси би могъл най-сетне да приключи и българското битие да влезе в едно спокойно русло, на тихо, всекидневно и без фанфари справяне с предизвикателствата на живота. Това е въпрос същностен, който обаче не може да бъде разрешен без да сме внимателни и в огромна степен безпристрастни към най-новата българска история.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

3 декември



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51