Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиотеатърът представя премиерата си за деца: „Дивите лебеди"

БНР Новини
Илюстрация Susan Jeffers

Преди много години, в бедна хижа в Дания се ражда Ханс Кристиан Андерсен. Той живял в нищета, сред болести и смърт. И това, познало мъката и нещастието, момче става един от най-обичаните разказвачи-автор на незабравими приказки сред които: „Малката кибритопродавачка”, „Палечка”, „Малката  русалка”, „Снежната царица”, „Новите дрехи на царя”, „Дивите лебеди” и още много, много други.

Драматизация на „Дивите лебеди”: Яна Добрева

Цитати  от Ханс Кристиан Андерсен:
Животите на всички хора са приказки, написани от Божиите ръце.
Щастието дойде при мен в образа на Муза, която ме дари с богатството на приказките.
Сълзи - това е драгоценна награда за сърцето на певеца.
Аз ти желая добро, затова и те браня – така винаги ще узнаеш истинските си приятели.
Не е беда да се появиш на света в уютно гнездо, особено ако се излюпиш от лебедово яйце!
В името на красотата и страданието не е грях.
Няма по-хубави приказки от тези, които животът създава.
Където думите се провалят, говори музиката.
Само да живееш не е достатъчно. Трябва да имаш слънчева светлина, свобода и малко цветя.
Да пътуваш означава да живееш.
Наслади се на живота. Достатъчно време ще си мъртъв.
Да бъдеш от полза на света е единственият начин да бъдеш щастлив.
Не трябва ли всички ние на земята да предложим на другите най-доброто, на което сме способни и всичко, което зависи от нас?


Любопитни  и по-малко известни факти  от живота на Андерсен:
През целия си живот Андерсен се е стремял към висшето общество. Той постоянно се запознавал с известни личности, след като станал прочут със своите приказки.
Всичко започнало от момента, в който гадателка в Оденс казала на малкия Ханс, че ще стане прочут и че в жилите му тече кралска кръв. Не особено красивото лице на Ханс и странното му поведение му спечелили врагове сред децата и всички постоянно го биели.
Затова той прекарвал времето си с баби от приюта за стари хора, които му разказвали старинни приказки. Въпреки бедността си той мечтаел за кариерата на актьор, писател или певец. Гласът му бил наистина много красив и доста тънък, което било нов повод за подигравки.
Работници от шивашка фабрика свалили панталона на Ханс, за да се уверят, че не е момиче, след като го чули как пее. „Тогава се почувствах като давещо се куче, по което децата хвърлят камъни”, спомня си по-късно писателят.
През целия си живот той се страхувал от тъмното, постоянно се оплаквал на свои познати и приятели, стига малко да настинел, и много страдал, ако някой го критикува. Той правел колекция от положителните статии във вестниците, и почти плачел, докато четял критиката.
Страхувал се от кучета, от непознати, от това, че ще го ограбят, както и от това, че ще изхарчи прекалено много пари за дадена покупка.
Когато бил момче, бъдещият писател мечтаел да играе в Кралския театър и помолил местен собственик на печатница да му напише препоръчително писмо до прима балерината на Кралския театър.
Той бил убеден, че истинският му баща е крал Кристиан осми. На 33 години писателят изведнъж получава щедра кралска стипендия, което го убеждава, че е прав.
Най-прочутият разказвач на приказки нямал собствени деца. Той разказвал истории на чуждите, но не обичал да седят в скута му. Но много държал на погребението му да има деца.

събота, 3 януари, от 7.15 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15