Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиотеатърът представя: „Кланица” от Славомир Мрожек

БНР Новини
Славомир Мрожек
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако стражите на духа са изкуството и вярата, на тялото са бруталността и жестокостта.

Славомир Мрожек (1930-2014)
Полски писател, журналист, драматург и карикатурист. Автор на къси разкази и около 40 комедии.

На 15 февруари от 16 часа радиотеатърът ще излъчи пиесата на Славомир Мрожек „Кланица”. Режисьор Николай Ламбрев - Михайловски.
Участват: Веселин Мезеклиев, Михаил Петров, Савина Бързева, Аделина Петрова, Александър Алексич, Ина Георгиева.

Дайте да мислим за разочарованието поновому - като доказателство за разум. Кой не изпитва разочарование? Само онзи който упорства в своето заблуждение. А това означава, че разумът му спи, или изобщо отсъства.
Трябва да вярвате, че ще победите, дори ако е очевидно, че не можете да победите. Само това е наистина вяра, а всяка вяра, която търси подкрепа от разума, не е истинска вяра.

Тълпите от единици търсят пророк, но най-често намират фюрер.
 
Защо всички величаят равенството, когато всеки иска да бъде изключителен.
 
Две личности възприемат една и съща ситуация по толкова различен начин, че възниква съмнение дали това наистина е една и съща ситуация. На мен, една и съща личност, ми се случва да възприемам една и съща ситуация по толкова различен начин, че възниква въпросът дали става дума за една и съща личност.
 
Не плачи за нещо, което не плаче за теб.
 
Глупостта винаги изглежда добре, мъдростта - никога.
 
Да не пренебрегваме тъгата. Не е ли тя най-силното у нас? В крайна сметка това, което остава от всичко, е само тъгата (и умората).

Науката не познава срама.
 
Дори да се противопоставяш на живота, да спориш с него, да доказваш на живота неговото безсмислие - не може другояче, освен да го живееш.

Животът е невъзможен без приспособяване. Но в същото време приспособяването е враг на живота. Най-приспособен е трупът.

„Е и какво от това?” е въпрос на кретен, на който дори и мъдрец не може да отговори.
 
Състоя се от въображение и празнота. Това значи, че дори някога въображението да изчезне, все пак нещо ще ми остане.

Волята сама по себе си няма посока, амбицията е която придава посока на волята.
 
Човек си мисли това и онова, но все пак най-често това.

По време на война хората претръпват към болката (чуждата, разбира се). По време на мир забравят за болката.

„Опознай сам себе си”. А после - какво?
 
Човешкият ум обича крайните изводи и постановки, защото с тях му е най-удобно.
 
Чувствата са зависими от информацията, тоест могат да нямат нищо общо с реалността, ако информацията е фалшива.

Тези, които искат нещо да имат вместо нещо да могат, предпочитат продукта пред търсенето. Или безспорното, дори да е фалшиво.  

Зрялост - когато човек започне да се занимава със себе си не чак толкова безкрайно повече отколкото с другите.
 
Ако нямаше мъничко лицемерие и мъничко слепота, никой не би могъл да просъществува и никой не би надживял никого.
 
Теориите се раждат не толкова от потребностите, колкото от възможностите. 

 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15