Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За всичко това тя разказва така, както пише – с лекота. "Азбука на куклите" (A doll’s alphabet, 2017) е първият ѝ сборник, а разказите в него бяха определени от вестник "Гардиън" като "особено странни". Най-големият от тях – "Восъчко" е публикуван в англоезичното списание "Granta", а сега идва ред и радиотетатъра на програма "Христо Ботев" да ви представи негова драматизация. Първа и втора част на "Восъчко" можете да чуете съответно на 3и 10 октомври 2024 от 16 часа на вълните на програма "Христо Ботев".
Грудова пише с отдадеността на странно дете, което се опитва да убеди околните, че гротесковият свят на въображението му е реален. Захвърлен малко напред или малко назад във времето, този свят (може би) е претърпял някакъв странен и неназован катаклизъм, който го е превърнал в малформирана версия на нашия. Понякога много прилича на комунистическа работническа дистопия, друг път приема формата на алтернативна steampunk версия на Викторианска Англия, в която може да се родиш с крака на паяк, вместо с човешки, друг път е почти като нашия.
Има два елемента обаче, които не могат да бъдат пропуснати в разказите на Грудова, това са колкото оригиналните, толкова и морбидни фантастични и weird елементи и засилените до ниво на гротеска феминистки мотиви. Шевните машини, женските Фабрики, в които момичетата отиват на осем години, за да правят играчки за момчета, бременността, раждането, експлоатацията на женските тела и бедността съшиват или разшиват (както това става в разказа "Unstitching") феминистките дистопии на Камила Грудова. Да, паралели могат да бъдат правени и с Анджела Картър и с Маргарет Атууд, но на този етап смелостта и странният, лишен от жалост, а понякога и от свяст, поглед на Грудова обръщат шансовете в нейна полза.
В радиопиесата "Восъчко" ще чуете гласовете на артистите: Мариана Жикич, Албена Колева, Георги Власев, Донка Аврамова, Екатерина Гергинова, София Мраценкова, Мария Русева, Матю Бецински, Магдалена Бучкова, Теодора Янева, Габриел Петков, Калина Георгиева. За нейната реализация в студио работиха звукоинженерът Михаил Михайлов и звукорежисьорът Деница Диамандиева. Режисьор на постановката е Лилия Абаджиева.
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с..
В рубриката "Разговорът" писателката Здравка Евтимова сподели впечатленията си от няколко значими културни събития и свои лични пътувания. Тя говори за..
Училището носи името на градчето Ньовил-дю-Боск в департамент Йор, Нормандия,където започва всичко. През 1973 г. там се настаняват и създават училище трима..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg