Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съкровища и тайни

БНР Новини
Златни обеци, I-II в.
Снимка: архив на НАИМ, Стара Загора
Докато блясъкът на българските съкровища озарява погледите на многомилионната публика в Лувъра, дали посетителите на нашите музеи няма да бъдат ощетени? – „Категорично, не!” – уверяват специалистите! Струва си в Европейската нощ на музеите да посетите залите на Националния археологически институт с музей при БАН. На спокойствие ще може да се насладите на великолепните артефакти , които остават тук.
Защото от 22 май фокусът на общественото внимание ще бъде насочен към две гостуващи изложби. Съпоставката ще е изумителна!
Едната изложба е с български адрес – от римската вила при Чаталка. Тя се намира в региона на Стара Загора. Всеки посетител със самочувствие ще може да разказва след това на приятели и познати как изглежда богатството на един тракийски аристократ, живял по нашите земи.
А вярно ли е, че находки от същите тези земи в региона на Стара Загора могат да бъдат сравнявани с красотата на съкровището от Боскореале? – Самото Боскореале?!

Чаша, сребърна, тип „Боскореале”, I в. пр. Хр. - I в. сл. Хр.           Снимка: архив на НАИМ,  Стара Загора
Да, естествено! Онова прочуто, може би най-старо съкровище, което обикновено не напуска Лувъра, а сега в най-активното време на туристическото лято част от него ще бъде в България! Около намирането му, откупуването му от Е. Ротшилд и подаряването му на Лувъра витаят точно толкова загадки, колкото и около историята за затрупаната от лавата на Везувий вила в Боскореале.
Оттам е името на находките. Предмети, фрески... окото трудно може да свикне с представата за лукс в Древен Рим. И все пак, връзката я има... Най-добре е всеки посетител в музея да я открие сам! Малко факти: съкровището е намерено в резултата на разкопки в периода 1893 – 1894 г.
Любопитни ли сте да си зададете въпроса как се водят преговори с екипа на Лувъра? По-добре чуйте интервютата с доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН, доц. д-р Гергана Кабакчиева, научен секретар на музея, и д-р Ангел Динев, директор на Историческия музей в Стара Загора.





Две чаши от Лувъра.     Снимка: louvre.fr



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05