Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

При веселите хора от племето Керо или завръщане към Седмата посока

Когато се придвижват из Андите, хората Керо взимат със себе си листенца кока. За всеки случай, ако срещнат някого по пътя. Жест на учтивост е да размениш от своите листенца. Става с особен ритуал: всеки от спътниците вдъхва в безценната суровина своите добри намерения, за да бъдат споделени с другия!
На 5 000 метра надморска височина в перуанските Анди движението не е интензивно, даже никак. А въздухът е разреден. Може дълго да не срещнеш човек. Въпрос на оцеляване е да имаш под ръка от ободряващите листенца. Растението е част от съхранени древни практики и култура. Нищо повече! Останалите производни са дело на „Белия човек”, обобщен образ на хората Керо за нашата цивилизация!
Белият човек е объркан, той вечно нещо иска и търси. Затова не е щастлив... Хората Керо са щастливи, спокойни. И много весели. Какво толкова има при тях?! Някога мисионерите отказвали да се изкачват нагоре. Не им се катерело с часове в дълъг и изнурителен път... Така племето Керо останало встрани от Аутобана на Големия прогрес, по който неуморно нахлуват все по-нови и последен писък на модата технически изобретения.
Самочувствието и амбициите на Белия човек истински развеселява племето Керо: „А умее ли Белият човек да спира дъжда? Или пък да отложи изригването на вулкан? – Понеже шамани от племето го могат!”
Пътешественикът Георги Христов е имал изключителната привилегия да попадне сред тези невероятни хора, да овладява сакрални техники. Всичко, което преживява, звучи като фантастика!
Вероятно един рутинен отпускар трудно ще разбере защо му е на Георги да ходи точно там. Има други перуански дестинации, станали толкова популярни, че звучат като латино-американски хаджилък: да стъпиш на Мачу Пикчу, на 2 430 метра надморска височина! Хем е по-ниско, а и не се налага да обясняваш на познати, че това е митичният изгубен град на инките. Или пък Куско! Разбира се, че навсякъде е интересно...
Срещите с Керо са като посвещение в простичките, вечни истини, че:
- Ние всички сме едно. Само се движим по седем посоки: хоризонталните Изток, Запад, Север, Юг. Плюс двете вертикални Горе и Долу. Седмата обединява „Тук и Сега”. А пресечна точка в нея е Човекът. Той прави избора на своето движение.
Струва си да научим и за Мъдростта на пръчката, ритуала Деспачо, кой е Апу. Защо е полезно да бълбукаш под масата. И как се хрупа тръстиковидна краставица...
В предаването „А сега накъде?” сме скрили за вас още съкровища на паметта. Чуйте го до края. Очакват ви незабравими срещи.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05