Според изследователите на Йонеско пиесата му „Кралят умира“ противоречи в няколко направления на типичните абсурдни пиеси. Авторът, който на 40 години започва да учи английски език, като използва метода на заучаване на цели фрази, постепенно стига до мисълта, че с цялата тази дейност той всъщност не учи чужд език, а открива куп изумителни и неоспорими истини, като например факта, че седмицата има седем дни или че подът се намира под краката ни.
Чрез преоткриването на познатото, повторението и баналното Йонеско стига до логиката на абсурда най-напред в „Плешивата певица“, написана през 1948 година. През 1962 г. обаче, в „Кралят умира“ той се връща към линейното развитие на сюжета. За разлика от останалите му пиеси в тази доминиращ е принципът на изчезването, не на натрупването. Героите в „Кралят умира“ изчезват един по един с напредването на историята. Въпреки вкуса на драматурга към изобилното използване на клишето в онази особена ситуация, когато то вече изцяло загубва конкретния си смисъл, езикът в „Кралят умира“ е по-директен и разбираем.
През 1966 година в едно интервю Йожен Йонеско казва, че тази пиеса не произхожда от някакъв сън, така както това е станало с повечето от пиесите му, а е в много по-голяма степен съзнателно композирана. И когато го апострофират, че е напуснал позицията на авангарда, за да започне да твори по класически начин, той отговаря, че въпросът за него не е бил да избира между класика и авангард. Просто е започнал да пише различно, защото е осмислил нещата по различен начин. Има и друго. „Кралят умира“ Йожен Йонеско пише, когато е сериозно болен и се е страхувал за живота си. За него този текст е нещо като един особен урок по умиране,“ тъй като всички ние сме умиращи същества, които отказват да умират“.
Постановката на Радиотеатъра е направена през 2007 година и представлява радиоверсия на спектакъла на Бургаския театър под режисурата на Борислав Чакринов.
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg