В Държавна агенция „Архиви” се откри изложбата „Експресионизмът. Вечният танц на живота”. Идеята за нея е вдъхновена от отбелязването на 150-та годишнина на прочутия норвежки художник-експресионист Едвард Мунк. Ще припомним, че творбата му „Викът” е една от най-известните и скъпи картини в света. А заглавието на експозицията частично е заимствано от цикъл с негови творби – „Фризът на живота”. Стилът експресионизъм се ражда в началото на ХХ век, за да създаде силни и запомнящи се произведения в европейското изкуство и литература.
Проектът е свързан с влиянието на експресионизма върху българските художници – както през миналия век, така и днес. Изложбата е подпомогната от Норвежкия финансов механизъм. Начинанието е насочено към представяне на културните ценности от Националния архивен фонд чрез експозиция и съпътстващи събития. Ето какво разказва в интервю за Радио България Наташа Димчева, експерт в Държавна агенция „Архиви” и ръководител на проекта:
Още в началото на ХХ век с появата на експресионизма много български художници са повлияни от този стил и теми. Силната и емоционално наситена трактовка на страданието в изкуството на Мунк повлиява на развитието на експресионизма – едно от най-мощните социално-политически направления в световното изкуство. Творчеството му е извор на вдъхновение и повод за постоянно преосмисляне на човешката същност.
Днес Държавна агенция „Архиви” съхранява редица лични фондове на български художници с техни архиви и творби. Изложбата е посветена на българския принос в експресионизма. В нея са събрани произведения на Асен Василиев, Иван Милев, Бистра Винарова, Иван Ненов, Григор Найденов, Стоил Стоилов, Александър Добринов и други наши творци, повлияни от стила и темите на експресионизма.
Специално за проекта бяха поканени на нарочно организиран симпозиум млади художници, които създадоха изключително красиви и въздействащи творби. Те са петима: Ема Ванкова, Нора Ампова, Калия Калъчева, Тереза Зикопулу, Радослав Димитров-Бадуля. Създадоха наистина прекрасни творби и с най-голямо удоволствие посетителите ще могат да се насладят и да видят тази приемственост в изкуството на нашите млади творци и техните предшественици – обобщава Наташа Димчева.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg