Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как музей край Павликени пази римските традиции в керамиката

| обновено на 03.02.25 в 11:23
Снимка: Фейсбук/ личен профил

Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971 г., когато случайно е открит по време на обработка на земята. Плугът на един от земеделските работници попада в керамична пещ, което води до стартирането на археологически разкопки.

Археологът Богдан Султов е първият, който идентифицира обекта като част от римската епоха. В периода между 1971 и 1982 г. той ръководи мащабни разкопки, които разкриват впечатляваща картина за живота и занаятите в региона. Откритията сочат, че това не е било просто земеделско имение, а голям керамичен център, функционирал през I–III век.

Благодарение на работата на Султов и неговия екип, днес Античният керамичен център е разпознат като ключов археологически обект в района. Историческият музей – Павликени активно работи за популяризирането му, стремейки се да привлече повече посетители и да представи богатото културно наследство на региона.

Чрез различни инициативи, изложби и образователни програми, музеят цели да запознае обществеността с важността на този керамичен център и да подчертае ролята му в икономическия и културен живот на римската епоха. Разкопките, макар и прекъснати със смъртта на Султов през 1982 г., оставят безценни свидетелства за развитието на керамичното производство в древността, които и до днес будят интерес сред историци и археолози.

Античният керамичен център край Павликени продължава да бъде изследван и развиван като културна дестинация, която свързва миналото с настоящето, предлагайки на посетителите уникален поглед към занаятите и живота на хората в древността.

Слушайте! 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10