Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Адела Пеева в светлината на прожектора

БНР Новини
Адела Пеева
Снимка: БГНЕС
Филмите на Адела Пеева „Чия е тази песен?” и „Развод по албански“ са първите и до днес единствени български и балкански документални филми удостоени с Номинация на Европейската филмова академия (EFA) за най-добър европейски филм.

Игралният филм на Адела Пеева „Съседката“ на два пъти е избиран от зрителите на БНТ за един от 50-те любими български филма в класация 50 години БНТ  и като един от стоте любими български филма - в класация  по повод 100-годишнината на българското кино.

Адела Пеева, режисьор и продуцент завършва кино и телевизионна режисура в Академията за театър, кино, радио и телевизия в Белград през 1970 година. Работи като режисьор за телевизионни канали в бивша Югославия. След завръщането си в България постъпва на работа като режисьор в Студия за научно популярни и документални филми „Време” и реализира над 50 документални филма. Властите забраняват за показване филмите й „Майки” (1981) и „В името на спорта” (1983). Тези филми излизат на екрана едва след промените през 1989 година и са показани у нас и в чужбина.

Успешен дебют в игралното кино Адела Пеева прави през 1988 година с филма „Съседката”.  Това е един от петте български филма с най-голям брой зрители за 1988 година Селектиран е за участие във Филмовия фестивал на жени режисьори в Со, Париж и Международния филмов фестивал в Мадрид.

През 2010 година прави известният документален филм „Кметът” (Награда на град София за ярко постижение в областта на киното, Награда за режисура на фестивала "Златен ритон" и Наградата за най-добър документален филм на Българската филмова академия), а през 2013 година „В търсене на Списаревски”.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Явор Боянов се завръща с творби абстрактна живопис

В четиринайсетата самостоятелна изложба Явор Боянов се завръща абстрактната живопис. Експозицията е озаглавена Ego Death и е вдъхновена от психеделичната ера на 60-те и 70-те години на XX век и идеите за разширяване на съзнанието и вътрешно прозрение. Ego Death представлява финалната част от неофициална трилогия, в която две предходни експозиции..

публикувано на 17.06.25 в 17:22

"За живота" и кризите

"За живота" е фотографски проект, фотокнига или дори документално-художествен роман, провокиран от Ковид пандемията, войната в Украйна и геополитическите кризи. Фотографски потрети на семейства, загубили свой близък и такива, които очакват дете. Контрапунктите на живота. В изданието са поместени и анкети с участниците, в които те отговарят на въпроси,..

публикувано на 17.06.25 в 16:54
Калин Серапионов, София Грънчарова, Правдолюб Иванов, Аксиния Пейчева и Мариела Гемишева

Институтът за съвременно изкуство отбелязва 30-ия си юбилей с поредица от събития

"Паралакс акция. Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме? И защо няма да се върнем там, откъдето сме." – с този надслов и с повод трийсетгодишнината на ИСИ – София, институтът готви серия от събития в следващите месеци.Те включват три групови изложби на членовете на Института, а първата от тях, озаглавена "Помним ли това, което сме забравили?" отвори..

публикувано на 17.06.25 в 15:25
Акад. Пламен Карталов

Вагнеровият дух оживява в Софийската опера това лято

В предаването "Нашият ден" и рубриката "Разговорът" слушателите имаха възможността да се срещнат с маестро Пламен Карталов – режисьор, визионер и дългогодишен ръководител на Софийската опера и балет. Повод за разговора бе предстоящият летен сезон, както и провеждането на Вагнеровия фестивал, който се утвърди като културен акцент в програмата на операта...

обновено на 17.06.25 в 13:43

Полина Герасимова: Увреждането не е пречка

Четвъртото издание на "Изкуство с увреждания" – изложбата "От Фридо Кало до Стиви Уондър" ще бъде открита на 20 юни в галерия "Куб" на Топлоцентрала. Каузата и изпълнението са на визуалната артистка Полина Герасимова, която се бори за изкуството да няма граници на достъп. Четири интерактивни инсталации ще предоставят документални разкази за 11..

публикувано на 17.06.25 в 11:05