Тази история – историята на Радиото, което разказва истории за хора, които разказват истории за радиото, което разказва истории, започва и свършва на едно и също място. Разликата е само в етажа.
Тя започна в мазето и по-точно на онова „единствено място”, където е паднала бомба по време на Втората световна война, американска бомба, влетяла от юг през прозореца вдясно, пробила подовата плоча, но останала невзривена. И досега на това място избягват да складират тежка техника, за да не пропадне в мазето. Историята продължи, прескачайки с лекота от Старата къща на „Драган Цанков” 4 до различни краища на света и обратно. В епизод 4 беше на първите конгреси на Пощите, телеграфите и телефоните в Париж и Милано през 1925 г., а самият Епизод 4, вече като завършено аудио „прескочи” през 2010 г. до Женева, седалището на EBU (Европейски съюз за радио и телевизия), и Хаменлинна , Финландия, на 36 Международна фичър конференция (36 IFC) . Епизод 13 и 14 ни отведоха до Радио Свободна Европа в Прага, БиБиСи в Лондон, Радио Ватикана в Рим и Дойче Веле в Бон, за да ни върнат обратно на заснежения връх на Витоша. Историята мина като вихър и през покрива на радиото, този път на „живо”, пред публика от приятели, привърженици и участници. И продължи. Този път отскочи до Куала Лумпур и Азиатско-тихоокеанския съюз за радио и телевизия, летя над Европа със самолета на Ингрид Делтонр, шеф на EBU, на връщане мина през широко отворения прозорец на Международния отдел, Първо студио, 10-то, 40-то и 3-то студио и – ЗАСЕГА – се установи във Второ студио.
20- те епизоди на Радиото, най-дългия документален сериал в историята на радиото в България, неусетно и за самите автори създадоха уникална галерия от образи и автентични гласове, като започнем от най-старите: гласа на Толстой от 1887, Бистришката четворка от 1898, сравнително по-новия глас на Гилермо Маркони от 1902, гласове, звучали в ефир на Европа от 1912 г насам, до гласовете на 101-годишната слушателка Ребека Нисим, Александра Гюрчинова, секретарката на Сирак Скитник, цар Борис III, Петър Увалиев, Панчо Владигеров, гласове от пиратското радио Каролина от 1962, Йордан Радичков, Иван Добчев, Теодоси Спасов, Парашкев Хаджиев, Жан Пол Сартр, Рей Чарлс, Кирил Маричков, Емил Табаков, Ингрид Бергман, Ана Маняни, Дарина Такова, Асен Аврамов, Димитър Ганчев от Радио Ватикана, Кольо Гилана, Фреди Меркюри, Пламен Джуров, проф.Филип Панайотов, Ели Хауърт от БиБиСи, Петър Волгин, Атанас Атанасов, Радосвет Радев, Нелсон Мандела, Лили Маринкова, Татяна Лолова, Виза Недялкова, проф. Николай Василев, доц. Вяра Ангелова, Александър Андреев от Дойче Веле, Георги Стоилов, архитект на сградата на „Драган Цанков” 4, Диди Върбанова, която през 60-те се опитва да „пробие” като певица в радиото, невъзпявайки Партията, до най-младия глас в сериала – Милена Дунева от Детския радиохор.
Общо 187 гласа + 1, този на основния разказвач Теодор Иванов, всички те, заедно, говорещи и говорили всякакви езици в продължение на 128 години, 80 от които по, пред, за, от мазето на, от покрива на, около и не особено далече от Българското национално радио.
Радиото преодолява разстояния. Освен, че го прави на всякакви езици, прави го и във всякакъв смисъл. Част от феномена.
Първият епизод беше излъчен в 10.30 часа, на 25 януари, 2010 година.
Епизод 20: Пътуване през Второ студио или 75 години Радиотеатър
Епизод 19: Часовникът на Международния отдел
Епизод 18: Един средно напрегнат работен ден
Епизод 17: VOX HUMANA
Епизод 16: Музиката, Каролина и малките секунди
Епизод 15: Без помощта на очите
Епизод 14: Българският глас - продължение
Епизод 13: Българският глас
Епизод 12: Стълба към небето
Епизод 10: Сегашно продължително време
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Какви грешки бяха направени по време на кампанията за влизането ни в еврозоната, как дезинформацията създаде страхове в обществото , какво ни..
Възпитателната функция на училището напоследък е изтъквана от МОН и от учителските синдикати като основен дефицит на средното ни образование. Дори сюжетите..
Колко видимо може да бъде невидимото и възможно ли е да имаме очи и сетива за него? На 13 юли от 19.00 часа в Габровския драматичен театър "Рачо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg