Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Процедурата, наричана „лични разговори“ според Ернст Ингмар Бергман

БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова

Този човек е един от малкото филмови режисьори, може би единственият в света, който успя да каже за човешката същност толкова, колкото казаха Достоевски и Камю, Кшищтоф Кешловски.
Фондът на Радиотеатъра може да се похвали с една солидна колекция върху произведения на Бергман, повечето от които са драматизации или радиоверсии на неговите литературни сценарии, а най-старата ни радиопостановка „Градът“ от 1978 г., под режисурата на Асен Шопов, е направена по текста на радиопиесата на Бергман The City, написана през 1951 година. Най-новата продукция е „Есенна соната“ от 2013 г. с режисьор Милена Кубарелова. Произведенията на Бергман, дори тези, които първоначално излизат като романи, дори тези, които са замислени и издадени като киносценарии някак много лесно, леко и охотно стават радио. Тяхната многопластовост, фрагментарност, лаконичност и логика на монтажа, заложена още в замисъла, са същностно радиофонични.
Лични разговори (Private Confessions, на шведски Enskilda samtal) е най-напред книга, а след това и филм, режисиран от Лив Улман през 1996 г., с премиера в Швеция на 25 декември 1996 г. и с прожекция на фестивала в Кан през 1997 г. в категорията Un Certain Regard (Един особен поглед).

Ингмар Бергман през 1957 г.Лични разговори, Частни беседи, Частни изповеди – според нюансите на превод в различните езици – слагат фокуса върху една духовна практика, която води до споделяне и дискутиране на греха и морални въпроси със съветник имат за цел да постигнат оправдаване и надмогване на греха чрез упование на вярата. В наративно-белетристичен план личният разговор на Бергман е едно от онези изключителни постижения, за които говори Кешловски – внимателно, съсредоточено, прозорливо и ясно, ясно проведено и ясно дефинирано анализиране на човешкия характер. Лични разговори проследява страстно-драматичната история на семеен скандал, провокиран от извънбрачната любовна история на съпругата на шведски пастор и студент по теология през 1920 година. Обременена от чувство за вина и принуждавана от нравите и предразсъдъците на своята среда, главната героиня Ана признава предателството на майка си, свещеника, приятелка и съпруга си, но не може да намери опрощение.
Според киноведа Роджър Ебърт през 80-те години на своя живот, вече в напреднала възраст, Бергман се връща към детството си и тайните на брака на родителите си. И двамата му родители са били здраво потопени в религията и теологията, което не им пречи да правят погрешни стъпки, но след това им съдейства да ги преживяват, достигайки до състояние на истинска агония. Загадките около мотивацията на техните действия в отдалечената във времето им младост са провокацията за създаването на 4 филма – „Фани и Александър“ (1983), „Най-добри намерения“ (1992), „Родени в неделя“ (1994) и последният е „Лични разговори“.
Четенето като радиожанр може да бъде реализирано в широката скала между чистото четене от един глас, през разиграното четене от няколко актьорски гласа до радиодраматизацията със съответно музикално и звуково дизайнерско решение. Този път предлагаме в Радиоколекция драматизация. Александра Василева, Стоян Алексиев, Велислав Павлов, Леонид Йовчев, Мимоза Базова и Юлиана Сайска са актьорите в силния творчески екип на продукцията, събран от режисьора Григор Антонов. И така Бергман в „Радиоколекция“ в продължение на 13 работни дни в обичайния час 21.20.
… Моят постоянен фаворит, защото той олицетворява страст, емоция и има топлина, Франсис Форд Копола.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15