Къде се коренят тези две противоположни проявления, които шестват по страниците на печатните и електронните медии и социалните мрежи. Не са ли двете лица на една и съща монета или се основават на различни културни традиции и ценности. Дали толерантността, словесно изразена чрез политически коректната реч, не е само привидна и неподкрепена от толерантно поведение и дали враждебната реч (най-често наричана реч на омразата) задължително предполага враждебно поведение. Различни ли са изразните средства на политическата коректност и на враждебната реч. Отговорите търси доц. Андреана Ефтимова, авторка на изследване за двойствения език в медиите. Онова, обаче, което задължително трябва да се разграничи преди да започне всеки разговор по темата, е какво означава преведеното буквално от английски съчетание „език на омразата”, с което идейни, политически и т.н. опоненти драговолно се обстрелват. За разлика от обидата към личността, за която се полага правна санкция, „речта на омразата” се свързва с обида, основана върху принадлежността на личността към определена група – социална, етническа, по пол, възраст, степен на образование и т.н.
• Езикови справки по радиото: имената на чужди държави, градове…
• Намерете българската дума: с коя съществуваща, преосмислена или измислена от вас дума може да замените дразнещите чуждици – „локация”.
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
