Радиодрамата е грижовно отглеждан жанр на Балканите и фестивалите за радиодрама в Хърватия, Румъния и Турция с многобройни издания зад гърба си и със стотици лауреати, дошли от целия свят, са една от проявите на тази регионална грижа. В селекцията ни за нощните часове на Запазена Марка Радиотеатър през седмицата ще намерите не само различни в жанрово отношение радиопиеси - притчи, комедии, гротески, любовни истории и нелюбовни социални истории, но и радиопиеси на няколко поколения автори. Независимо от различни епохи, национални езици, литературни течения и политически схващания обединяващият фокус е в темата за регионалните феномени, рефлектирали в драматургията, и най-вече за насочеността на манталитета към адаптиране, за гъвкавостта на балканския литературен герой и неговите нелитературни прототипове, фокус, който, за щастие, е намерен преди всичко с чувство за хумор.
В понеделник, от 0.20 словенската авторка Светлана Макарович /Svetlana Makarovič (на снимката вляво), поет, писател, актриса, автор и илюстратор на книги за деца и певица, ще представи драмата си Мъртвият се връща за своята любима / Mrtvec pride po ljubico, написана през 1986 и поставена през 1991 от Радиотеатъра.
Във вторник Аз съм Пенелопа на Костас Варналис/ Kostas Varnalis, родения през 1884 г. в Бургас гръцки поет и писател, чиято кариера на литератор, философ, социолог и журналист го праща в Париж. Повестта Дневникът на Пенелопа е написана през 1947 г. Българската постановка със заглавие Аз съм Пенелопа е от 1992 на режисьора Минчо Събев с участието на Искра Радева, Кирил Варийски, Васил Бинев, Ани Петрова.
Бранислав Нушич е най-популярният в България и най-популярният изобщо автор от нашата панорама на балканска драматургия. В сряда ще чуете Госпожа министершата. Пиесата е написана през 1929 г. и тук идеята ни за фокус на седмичния репертоар е изнесена в най-чист вид. В началото на 20-и век Бранислав Нушич е драматург в Националния театър в Белград, след това в Нови Сад, Първата световна война прекарва в Италия и Швейцария, а през 1935 г. посещава България. Сръбският драматург, сатирик и прозаик често е определян като сръбският и балканският Гогол.
В четвъртък пиесите са кратки и са две, и двете са комедии от Хърватия, написани с голяма доза ирония. Първата Сънят на Зигмунд е на авторката Хелена Ресян и с това аудио ще се забавлявате интелектуално, като, разбира се, идеята за фантастични вариации на тема доктор Зигмунд Фройд и неговите уроци по психоанализа, ще са изходната точка на вдъхновение. Слободан Шнайдер/ Slobodan Šnajder (на снимката вляво) и неговата малка пиеса Уродът представят жанра на философско-умозрителната драма, която определено е популярна в Хърватия и изисква много по-горчива ирония от заплетено-сладурските вариации на тема психоанализа. Хърватският драматург Слободан Шнайдер е написал и пиесата „Змийска кожа”, отразяваща масовите изнасилвания по време на войната в Босна, която е играна в Осло, Варшава, Краков, Рим, Франкфурт, Дъблин, Копехаген, Виена, Белград.
Програмата в петък е шарена. Гръцката миниатюрна комедия Пупет на писателката и певица Костула Митропулу/Kostoula Mitropoulou ще бъде последвана от комедията Петроний или метусалемите се радват на вечна пролет на Любомир Джуркович/ Ljubomir Đurković (на снимката вляво) от Черна гора. По време на конфликта в бивша Югославия през 90-те Любомир Джуркович е политически емигрант в Холандия, а сега живее и работи като драматург и писател на свободна практика в Черна гора. Пиесите му са преведени на английски, турски, албански, словенски и френски, така че предстои ви среща с един от най-интересните автори на Балканите през последното десетилетие.
И така, едно от многото лица на Балканите, почерпено от грижливо отглежданите радиопиеси, ще можете да дорисувате сами, ако следите нашата панорама след новините в полунощ.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg