В световната история никой континент не е притежавал колонии, колкото Европа. Само че заедно с това, което традиционно се възприема като цивилизационен процес, немислим по друг начин от вече случилият се, колонизирането на континентите повдига етични въпроси, свързани и с интерпретацията на историята, и със състоянието на света днес. Хегемонията на европейската култура върху „нецивилизованите“, „диви“ и „примитивни“ народи трябва да се подложи на критическа оценка спрямо ползите, но и вредите от това първично глобализиране. Онова, което днес разбираме като свързване на различни култури, преди е било част от кървави войни за надмощие, в което централните сили използват ресурса на това, което днес наричаме „развиващи се държави“ – световната периферия.
Безпрецедентният феномен на глобално взаимосвързване обаче не настъпва преди ХV век. 1492-а, годината на откриването на Америка е моментът, в който светът се разширява двойно. С останалото като исторически анекдот „сгрешено“ откритие на най-краткия мореплавателски път до Индия, Христофор Колумб поставя началото на Великите географски открития, които освен с разширението на хоризонтите в науката, поставят началото и на териториалната експанзия на Европа. За няколко десетки години падат империите на ацтеките и инките, а испанската корона се сдобива с над 20 000 квадратни километра нова територия.
Как протичат първите години на колонизация? Как изглежда политически и социално първата „световна империя“? Как по-малката Португалия завзема огромната Бразилия? Картината описват проф. Людмила Илиева от Факултета по класически и нови филологии, проф. Веселин Бояджиев и доц. Николай Попов от Факултета по география в СУ „Св. Климент Охридски“.
Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...
На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..
На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..
Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..
На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..
Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов"...
Интригуваща и стилно подбрана програма предлага Симфоничният оркестър на Националното радио на 17 май, петък, от 19.00 часа , който ще бъде излъчен в..
След фурора си на голяма клубна сцена у нас в началото на миналия ноември Бомбино реши да повтори и потрети с два концерта във формат "limited..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg