В световната история никой континент не е притежавал колонии, колкото Европа. Само че заедно с това, което традиционно се възприема като цивилизационен процес, немислим по друг начин от вече случилият се, колонизирането на континентите повдига етични въпроси, свързани и с интерпретацията на историята, и със състоянието на света днес. Хегемонията на европейската култура върху „нецивилизованите“, „диви“ и „примитивни“ народи трябва да се подложи на критическа оценка спрямо ползите, но и вредите от това първично глобализиране. Онова, което днес разбираме като свързване на различни култури, преди е било част от кървави войни за надмощие, в което централните сили използват ресурса на това, което днес наричаме „развиващи се държави“ – световната периферия.
Безпрецедентният феномен на глобално взаимосвързване обаче не настъпва преди ХV век. 1492-а, годината на откриването на Америка е моментът, в който светът се разширява двойно. С останалото като исторически анекдот „сгрешено“ откритие на най-краткия мореплавателски път до Индия, Христофор Колумб поставя началото на Великите географски открития, които освен с разширението на хоризонтите в науката, поставят началото и на териториалната експанзия на Европа. За няколко десетки години падат империите на ацтеките и инките, а испанската корона се сдобива с над 20 000 квадратни километра нова територия.
Как протичат първите години на колонизация? Как изглежда политически и социално първата „световна империя“? Как по-малката Португалия завзема огромната Бразилия? Картината описват проф. Людмила Илиева от Факултета по класически и нови филологии, проф. Веселин Бояджиев и доц. Николай Попов от Факултета по география в СУ „Св. Климент Охридски“.
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg