Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Близката и непозната Западна Сърбия

БНР Новини
Златибор
Снимка: Петра Талева

Водопадът ГостильеПредставете си, че пътувате от София до Южното Черноморие. Само че в противоположната, югозападна посока. Така стигате до Златибор. „Че то от София до Златибор не е далеч!“ - възкликват достолепните плетачки на вълнени чорапи и пуловери , които срещаме по-късно в региона. И са прави: ние сме на половин ден път едни от други. Но все още не успяваме да превърнем тази близост в предимство.
Кой знае защо и българи, и сърби като прехвърлим границата, спираме да похапнем в близкото заведение, бързаме да напазаруваме и хайде обратно! Какво пречи да опознаем повече селища във вътрешността , да планираме цяла ваканция при съседите?! „Възрастните имаме желание да дойдем в България, за младите също ще е добре! - редят сладкодумните и приветливи плетачки. И на вас, българите, ще ви хареса в Златибор“.
 Под Златибор всъщност се разбират две понятия: планината Златибор и едноименният курорт. Както винаги, се разказват няколко легенди. Една от най-разпространените е свързана със златистата кора на местните борове, от които сякаш струи блестяща светлина, дала отпечатък върху целия планински край - Златибор! Наистина са много златните фактори за развитието на икономиката, културата и туризма. Природата е красива: борови гори, все още опазени места с див ирис, нарциси, много билки, отлични условия за отглеждане на малини, къпини, ягоди, арония..., живи занаяти, характерни традиционни дървени къщи...
Вярно, в курорта вече се усещат апетит за повече хотели и амбиция за изграждане на 9 км лифтово съоръжение. Как цифрите от голямата Пламен Матеевикономика ще се отразят върху живота на обикновения човек, било той турист-пришълец или местен жител? На пръв поглед, това са две различни гледни точки. Домакините разчитат голямата икономика да донесе още работни места и да гарантира повече приходи.
Туристът, независимо от коя част на света пристига, мечтае за нормални цени, приятна и дружелюбна обстановка, качествено обслужване, вкусна храна, интересни маршрути. Недалеч са пещерата „Стопич“, водопадът Гостилье (на снимката горе вляво), етноселището Сирогойно, Мокра гора, Дървеният град, теснолинейката Шарганска осмица и т. н. Всичко това иска време. Откъде да започне туристът-чужденец? Може би с няколко понятия, които му звучат познато, но дали е така? Какво на сръбски означава „бела рада“? - Маргаритка! А „виси баба“? - Кокиче!
Непознатото близко , което привидно не носи изненади, а заслужава да бъде открито. За него в звуковия файл разказва Пламен Матеев (на снимката вдясно).



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05