Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Коня – градът на Руми

4
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема
Снимка: Оля Стоянова

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението си, което предава на своите ученици и последователи. Въз основа на учението на Мевляна е създаден и суфисткият орден, известен като Ордена на Мевлеви или Ордена на Въртящите се дервиши.

"Ела, ела, който и да си ти,
независимо дали си неверник или на огъня се кланяш,
нашата врата не е вратата на отчаянието.
Ела такъв, какъвто си."

Това е откъс от стихотворение на Руми, който не само с поезията и учението си, но и с целия си живот проповядва, че пътят за духовно израстване е само един и той неизменно минава през любовта и приемане на чудото на този свят. "Заший си очите, нека сърцето да ти стане око", казва Руми.

И още: "Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин; ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти."

Музеят на Мевляна в Коня

Вероятно това е причината и днес мистичният поет и философ Мевляна Джеляледдин-и Руми да има толкова поклонници и да среща разбиране сред хора от различни възрасти и религии. А всяка година през месец декември в град Коня се струпват хиляди почитатели на Руми от цял свят.

Младежи с вид на хипита, по-възрастни пътешественици с тежки раници на гръб, хора които разказват как са обиколили света, артисти от цял свят, които идват да се поклонят пред Руми и неговото разбиране на смисъла на живота.

Танцът на дервишите пред публика

Но защо точно в Коня? Поетът суфист е живял по-голямата част от живота си в централноанадолския град. Той умира там и днес наричаме Коня – "градът на Руми", а всяка година в средата на месец декември в Коня се отбелязва смъртта на философа и мистик с церемониите "Шеб-и Арус" (или Нощта на Съединението с Божественото).

Празненствата обикновено продължават 10 дни и за поклонниците това е време за празнуване, защото приемат, че след смъртта си човек постига единение с Бога и любовта. Или както обясняват днес дервишите и последователите на Руми, те празнуват смъртта на поета като деня на свързване с възлюбения Бог.

Затова и периодът, когато се провеждат церемоните Шеб-и Арус, не е седмица на траур, а на празнуване. Възпоменателните церемонии включват поклонение пред гробницата на Руми, но кулминацията е представлението Сема, известният ритуал на въртящите се дервиши.

Днес 10-дневната церемония Шеб-и Арус привлича все повече и повече посетители всяка година, което не е изненада. Още повече, че голяма част от поклонниците идват тук, водени от онзи стих на Руми, който казва: "Ела, ела, който и да си ти".

Туристи и поклонници се стичат в Коня, водени не само от желанието да присъстват на организираните церемонии и събитията, като симпозиуми, концерти, изложби и семинари, които се провеждат в сърцето на Коня. Но и заради мъдростта на Руми, който още преди близо 8 мека завещава на хората своите седем съвета:

"В щедростта и помощта към другите – бъди като река.
В състраданието и милостта – бъди като слънце.
В прикриването на недостатъците на другите – бъди като нощ.
В яростта и жестокостта – бъди като мъртвец.
В смиреността и скромността – бъди като земя.
В търпението и толерантността – бъди като море.
Изглеждай, какъвто си, или бъди, какъвто изглеждаш."

Музеят на Мевляна и гробницата на Руми в Коня

Снимки: Оля Стоянова

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Регионален исторически музей Бургас: Археологическата сбирка

РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..

публикувано на 07.08.25 в 15:25
Микрозеленчуци

Микрозеленчуци в Бенковски

Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..

публикувано на 06.08.25 в 15:20

Йемен – не на хутите, а на Савската царица и Библията

Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..

публикувано на 06.08.25 в 13:10

Мароко и България са големи международни туристически дестинации и държави с вековна история

"Кралство Мароко, както и България, е една голяма туристическа дестинация и както вашата страна е една държава на повече от 12 века – позната с културното си разнообразие и възможности, както и със своята толерантност. Мароко е територия на която през вековете различни националности са живели съвместно заедно. Мароко е кралство, което не престава да..

публикувано на 04.08.25 в 13:45
проф. Радостина Александрова

Учени създават човешка ДНК от нулата

Учени се заеха да създадат човешка ДНК от нулата. Това може само да ни накара да подкрепяме науката. За момента никой не планува създаване на модифицирани хора, това не стои на дневен ред, заяви в предаването "Следобед за любопитните" вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. “Проектът, който започва, се финансира от Welcome trust –..

публикувано на 04.08.25 в 09:40