В тези дни, когато историческата справедливост беше възстановена и в Албания беше признато съществуването на българско етническо малцинство (предаването „Премълчаната история”, трябва да подчертаем, на два пъти имаше тема българските селища по източната албанска граница, а гост беше доц. Веселка Тончева от БАН, благодарение на чиито усилия обичаите на българите по онези земи бяха подробно изучени, описани, документирани текстово, аудиално и визуално), въпросът с останалите иззети от България земи става все по-актуален и значим. Особено много в Западна (Беломорска) Тракия, където следите от някогашните процъфтяващи български поселения са почти заличени. В този смисъл книгата на Димитър Шалапатов, член на ръководството на Тракийските дружества в България и председател на организацията в Хасково, е изключително ценно свидетелство и реконструкция на българското присъствие в Западна Тракия. Скрупульозно, добросъвестно и педантично авторът изброява стотици български селища, посочва водещите фигури в тях - учители, свещеници, замогнали се от труда си стопани, участници в революционните движения и жертви на жестоките погроми; това е книга-памет, възстановяваща и възвръщаща историческата правда. Един вид мемориал за благоденстващи българи, които вследствие историческите превратности се превръщат в бежанци, загубили не само дом и имот, а много често и най-близките си. Затова предаването „Премълчаната история” се обръща към онези географски ширини и исторически реалии, за да ги възстанови и разговори, за да се разбере, че от изгубената тамошна България все пак са се запазили свидетелства, които е редно и необходимо да съхраним и - ако може - предадем на потомството. Тази е причината в предаването да гостува Димитър Шалапатов, който подробно ще разкаже за онази тамошна България.
В лекцията "Информационна достъпност в контекста на културното наследство в обичайна и цифрова среда" гл. ас. д-р Негослав Събев от Института по математика и информатика - БАН разглежда понятието "информационна достъпност" като ключов аспект на приобщаването в обичайна и цифрова среда. Той представя възможността всички хора, включително тези с..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Какво означава понятието "общество" днес? Може ли републиката да съществува без активни граждани? Защо имаме нужда от обществени медии? Тези въпроси стоят..
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg