Невидимата опера Каскандо

Чудесният превод на Светлана Панчева, музиката и звуковите атмосфери на Калин Николов, актьорското присъствие на Иван Радоев и Стоян Младенов и, разбира се, обединяващият режисьорски замисъл на Младен Алексиев правят българската версия на Каскандо par excellence радиофонична инвенция за глас и музика в съответствие с оригиналното подзаглавие на радиопиесата. Самюъл Бекет написва този текст през 1961 на френски език, през 1963 година е премиерата й в ефира на Франс Кюлтюр, а година по-късно – и в ефира на Би Би Си. След това обикаля света, и като текст за сценично представление, и като радиопиеса. И в двата случая неизменно върви със сериозната подкрепа на композитор. Според указанията на самия Бекет, Каскандо трябва да се поставя с музиката на първия композитор, работил за френската радио продукция. Това е Marcel Mihalovici, френски композитор, роден в Румъния. Следващите постановки, обаче, често провокират нови композитори и техният списък е дълъг. Бекет взима активно участие и в репетициите на продукцията на Франс Кюлтюр, но лентата на първата радиопостановка, за съжаление, е изгубена.

Хронологично Каскандо е последната от 7-те радиопиеси на Самюъл Бекет, които пише между 1957 и 1964. Тя е резултат на още по-усилена работа върху действието на музиката, отколкото в предишните радиопиеси. Бекет се съсредоточава върху основния тон и темпото на гласа, балансирайки музиката с гласа така, че те да станат две мелодии в контрапункт, естетически организирани във времето като отделни последователни единици от участието на героя, носещ названието Opener, откриващия глас, натоварен с функцията на разказвач. Той първо дава началото на участието на другия герой Гласа, после на Музиката, а после и на двете заедно. Гласът и Музиката повтарят едни и същи структурни единици в стройна последователност: само глас, мълчание, само музика, мълчание, а след това и двете заедно. Мълчанието между вокалните и музикалните разкази е дълго, като по този начин цялостната структура на пиесата се подрежда внимателно в неподправена последователност от вокални и инструментални фрази. Разбира се, това е първоначалният модел. От тук нататък следват интерпретациите.

Един от рецензентите на Каскандо я определя като невидима опера.

През 1964 година в отговор на въпроси на унгарския си издател Самюел Бекет дава лаконична скица не само на кариерата, но и на характера си: Като писател аз нямам никакво чувство за национална привързаност. Аз съм ирландец (с ирландски паспорт), живеещ във Франция през последните 27 години, който е написал част от работата си на английски език и е част от работата на френски език.