Плетенето на интриги и плетките според Едит Уортън

Романист, пътешественик и екстериорен дизайнер е авторът на полунощната неделна пиеса на 10 декември. Въпреки че пише първия си роман на 11 години, а на 15 получава за превода на едно стихотворение от немски хонорар от 50 долара, но по настояване на родителите го публикува под името на приятел на баща й, едва когато става на 40 години, Едит Уортън започва да издава своите романи и разкази и бързо наваксва на количество. И на качество. За това говори наградата Пулицър през 1921 г.

Римска треска е плод на пътуванията на американската авторка Едит Уортън из Европа и разказът се завърта около пътуването на две приятелки до Рим. Разказът е публикуван най-напред в списание Либърти през 1934 г. Едно по-задълбочено четене на Римска треска показва съсредоточено фокусиране върху множество метафорични измерения на … плетенето. Едит Уортън поставя тази главна тема още в началото, като по този начин уверява, че въпросът за плетенето е първият съществен въпрос, достоен за всяко внимание: Нека оставим младите на техните плетки. Първото впечатление за плетящите жени е, че те са неспособни да направят нещо повече от монотонното действие на плетката и този факт от повествованието поставя проблема за едно стереотипно светско изображение на жената на средна възраст, което предстои да бъде взривено.

Драматизацията е направена през 1990 от режисьора Бианка Бенковска с участието на Жоржета Чакърова, Виолета Гиндева, Милена Гераскова и Любомир Митрополитски.