Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за тенора Николай Здравков, солист на Русенската опера

На тази дата един от прекрасните български оперни певци – тенорът Николай Здравков щеше да навърши 95 години. Ще си припомним за неговото изкуство с документални записи от края на 50-те години на миналия век от постановки на оперите „Риголето“ на Джузепе Верди и „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе на сцената на Русенската опера. Преди да се потопим обаче в магията на спектаклите ще цитирам музиковедката Розалия Бикс по повод неговата кончина: Беше детска игра да разпознаеш тенора у Николай Здравков. Дори при първа среща от улицата. Носеше „теноровото“ като родов белег. И простодушието, съчетано със своеобразно големство, и подкупващо нескритата суетност, и доверчивото простодушие, и непресъхващата радост от живота, и незлобливостта към съперника, и ентусиазирания, неизчерпаем порив към сцената и нейната романтична измислица. Тенор до мозъка на костите си. Съсловие все по-рядко, но все тъй потребно на днешния ни оперен театър. Ще липсва на всички, които сме познали чистата радост от неговото звънливо „Ла донна е мобиле“ и още: Николай Здравков притежаваше всичко, за да бъде сред първите в пространствата на първи тенор-любовник: изразителен, тембрист и пробивен глас, младежка осанка, топлота и импулсивност на излъчването, сигурни височини... малцина можеха да бъдат сразвени с неговите Надир от „Ловци на бисери“, Херцога в „Риголето“, Едгардо в „Лучия ди Ламермур“, Де Грийо в „Манон“ на Масне... Трудно беше да повярваш, че е минал младините си без опората на системното музикално образование – било в училище, било в академията; че всичко или почти всичко у него е израствало в практиката. Беше съдбовно свързан със сцената... – думи на Розалия Бикс за певеца Николай Здравков, напуснал ни преждевременно през 1990 година. Тенорът, който посвети дарбата, младостта и живота си на оперната сцена в крайдунавската ни столица. Заедно с Кирил Кръстев и Пенка Маринова той е в знаменитата „русенска тройка” и заедно печелят славата на Русе като „певчески град”. Роден е на 10 февурари 1923 година в ломското село Брусарци, в бедно работническо семейство. Преживява доста трудности и едва след войната получава възможност да се посвети на любимото от дете пеене. Талантът му е наследен от майка му, която е певица с чудна природна дарба. В периода 1948-1953 г. е солист в ансамбъла на МВР и успоредно с това учи пеене при двамата прочути педагози Илия Йосифов и Катя Спиридонова. През февруари 1953 г. е назначен за стажант-солист в Русенската народна опера, където само след два месеца прави своя голям публичен дебют в ролята на Каварадоси от „Тоска” на Джакомо Пучини. Поетият риск с трудната партия е повече от успешен! Темпераментният младеж с красива сценична външност бързо става любимец на русенската публика. В същата година печели първото си лауреатско звание и златен медал от младежкия фестивал в Букурещ. Следват: 1954 - втора награда на конкурса „Ема Дестинова - Карел Буриан” в Прага, през 1956 е отново първи - този път на един от най-авторитетните конкурси във Вервие, Белгия. Тези отличия му отварят вратите за голяма международна кариера, получава предложение за дългосрочен договор за работа на Запад... Но! Решава да остане верен на родината и на русенци, където е първи тенор в оперния театър в продължение на 30 години. Гостува многократно в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Бургас, както и на редица чужди сцени в Европа, Азия и Америка. Сред внушителния брой спектакли, които има зад гърба си - над 15 000 (от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и около 200 в други наши и чужди театри), са повече от 30 централни роли от класическия и съвременния репертоар. Той е водещият лиричен тенор в родния ни оперен театър от 50-те до 70-те години на миналия век.

Съдържание на операта „Риголето“

събота, 10 февруари, от 20 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ингви Малмстийн: Барок-ен-рол богът каца в София

Шведската китарна легенда Ингви Малмстийн ще отбележи 40 години на сцената със специален концерт в София. Събитието ще се проведе на 10 август в клуб Joy Station и ще бъде част от световното му юбилейно турне, посветено на четири десетилетия безкомпромисно влияние в рок и метъл музиката. Бах. Антонио Вивалди. Джими Хендрикс. Пражката филхармония. И..

обновено на 04.08.25 в 10:19
Мирян Колев

Звуците на Малайзия

Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г.  Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..

публикувано на 03.08.25 в 10:15

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2025

1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..

публикувано на 31.07.25 в 09:25

Джаз по наследство – Вероника Вапирова и Международният джаз фестивал "Варненско лято"

Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..

обновено на 30.07.25 в 17:28

Певицата Мона за силата и музиката, достъпна за хора, лишени от слух

Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..

публикувано на 30.07.25 в 12:45