Денталните специалисти в България били над средното ниво за Европейския съюз като брой на глава от населението, но същевременно в някои области на страната имало недостиг на зъболекари и особено в малките населени места. В София и Пловдив практиките били толкова много, че на един зъболекар се падали едва по 300 пациенти. За сравнение - нормата на ЕС е четири пъти по-малка - един специалист на 1200 души. Тази информация е на Българския зъболекарски съюз в навечерието на Световния ден на оралното здраве. Не знам как е с него по света, но със сигурност у нас културата да се грижим за зъбите си не е приоритет. Нито пък се инвестира достатъчно в превенцията и образователните програми за значението му .
От друга страна не разбирам защо имаме толкова много дентални специалисти на глава от населението (надскачала ни само Гърция). Мога само да допускам и откривам две любопитни причини – или се знае, че от зъболекарство добре се печели и обучението е добра инвестиция или има много стоматологични факултети на глава от населението. Но това второто е „ едва ли“, защото обучението е много трудно. Просто сметката се разделя между любов към професията и… любов към професията.
Излиза, че денталните специалисти у нас са нещо като юристите у нас… но тях още никой не ги е „ разбил“ по проценти на глава от населението. И аз няма да го правя и ще се върна към зъболекарите.
Германия е сред страните с най-изразена демографска криза. Населението остарява, а това поставя сериозни предизвикателства пред здравната и социалната система. Както в много други развити държави, хората в Германия живеят все по-дълго. За последните три десетилетия, средната продължителност на живота се е увеличила с около 6 години при мъжете и около 4..
Дали втората вълна на масовите протести в САЩ показа, че гражданската реакция е само началото на възстановяването на демократичните принципи, или край на надеждите, че това е възможно? Отговор на този въпрос търсим в "Нашият ден" заедно с политика и анализатор Момчил Даскалов. Във втората вълна от протести в САЩ са се включили по-малко хора,..
"Нашият ден" предлага на своите слушатели втора част на интервюто с Александра Белинова-Морган, правнучка на една от най-видните личности в българската история – Ивaн Евстратиев Гешов – български министър-председател, един от основателите на Българското книжовно дружество; директор в БНБ, чийто подпис стои под първата емисия български левове...
За потенциала на ЛАРП (форма на ролева игра) да се използва за обучение, подобряване на комуникацията, работата в екип, взимането на решения и други полезни неща разговаряме във "Време за наука" с Илина Конакчиева , автор на учебно помагало за използване на ЛАРП игри в образованието. ЛАРП е съкращение от английското понятие Live Action Role..
Какво ни казва за променящия се свят на производителния труд изследването Broken class, Broken Glass – разговор във "Време за наука" с антрополога д-р Димитра Кофти. Д-р Кофти базира своите изследвания на теренни проучвания в България и Гърция. Тя е автор на докторантско изследване върху променящите се трудови отношения в контекста на..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст..
"Отвъд и вътре в спомена" е изложбата, която Долорес Дилова представя в галерия "Българи". Експозицията включва два цикъла, които изобразяват..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg