Ефективна правна защита на семейното жилище

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е единадесетото издание.

В днешната единадесета рубрика, посветена на актуалната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), ще обърна специално внимание на три скорошни решения:

- Първото решение е по първото преюдициално дело, разгледано от Общия съд на ЕС, 10 месеца след като му бе прехвърлена преюдициална компетентност в шест специфични сфери;

- Второто решение е от особена важност, тъй като осигурява ефективна правна защита на семейното жилище, което е ипотекирано за получаване на кредит, но по договор, съдържащ неравноправни клаузи. В своя отговор на отправеното преюдициално запитване Съдът в Люксембург налага изискването за защита на потребителите и за задължителен съдебен контрол над извънсъдебното принудително събиране на дължими и неплатени вноски по потребителски кредит посредством продажбата на ипотекирания имот;

- Третото решение бе очаквано с голям интерес от професионалните спортни среди. С него Съдът установи правото, по-конкретно за клубовете и играчите, на задължителен съдебен контрол на територията на държавите членки на ЕС върху арбитражните решения на Спортния арбитражен съд (САС).

Първото преюдициално дело на Общия съд на ЕС е Т-534/24 Gotek, което му бе препратено от Съда посредством създадения механизъм на „единното гише“. Решението бе постановено на 9 юли 2025 г. и се отнася до тълкуването на някои разпоредби на Директивата 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общия режим на облагане с акциз (Директивата).

Ето казусът: След извършена данъчна ревизия хърватската администрация установява, че търговец е приспаднал неправомерно данък върху добавената стойност (ДДС) въз основа на неистински фактури за доставки на нефтопродукти, които доставки в действителност никога не са били извършени и съответно продуктите не са били допуснати за потребление.

На основание на хърватското законодателство митническите органи изискват заплащането на акциз. В случая те са преценили, че търговецът е извършил злоупотреба с право при движението на акцизни стоки, което обосновавало заплащането на акциз.

Сезираният от търговеца хърватски съд, в качеството си на запитваща юрисдикция, отправя преюдициално запитване и иска да се установи дали националното законодателство, така както е тълкувано от хърватските органи и което предвижда възникване на задължение за акциз при фиктивна доставка на акцизни стоки, посочени в неистински фактури и представляващи злоупотреба с право, е съвместимо с правото на Съюза.

В решението си Общият съд на ЕС (ОСЕС) отговаря отрицателно и припомня, че за правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо понятието и условията за възникване на задължението за плащане на акциз да са едни и същи във всички държави членки.

Общият съд посочва, че задължението за акциз възниква от момента на освобождаване на стоките за потребление и отбелязва по-специално, че Директивата относно общия режим на облагане с акциз предвижда четири хипотези на „освобождаване за потребление“ на акцизна стока, които пораждат задължението за заплащане на акцизна такса. От текста на анализираната разпоредба е видно, че въпросните хипотези са изброени изчерпателно. Следователно, извън тези хипотези не би могло да се приеме, че такава стока е освободена за потребление и съответно не е възможно тя да бъде обложена с акциз.

В разглеждания случай акцизът е бил наложен поради злоупотреба с право, при която са използвани неистински фактури, а нефтопродуктите, обложени с „акциз върху енергийните продукти“, не са били доставени — положение, което не може да бъде отнесено към никоя от четирите хипотези, предвидени в Директивата.

Накрая, Общият съд подчертава, че държавите членки действително имат законен интерес да вземат подходящите мерки, за да защитят своите финансови интереси, но те не могат да упражняват регулаторните си правомощия в нарушение на разпоредбите на европейската Директива.

С второто решение, което ще разгледаме днес, С-351/23 GRREAL, Съдът постанови в голям състав на 24 юни 2025 г., че защитата на потребителите и изискването за ефективна съдебна защита налагат, при условие, че има непротиворечиви косвени доказателства за евентуално наличие на потенциално неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, обезпечен с ипотека върху недвижима собственост, потребителите да могат да оспорват законосъобразността на прехвърлянето на тяхната недвижима собственост при принудително извънсъдебно събиране на дълговете посредством продажбата на ипотекираното им семейно жилище.

Ето казусът:  Семейство, живеещо в Словакия, получава от банка потребителски кредит, който подлежи на погасяване с месечни вноски и е обезпечен с ипотека върху семейното им жилище. Клауза, съдържаща се в общите условия по кредита, предвижда, че в случай на забавено месечно плащане банката има правото  да обяви предсрочна изискуемост и незабавно да поиска пълното погасяване на останалата дължима сума. Точно това се случва в разглеждания случай. След забава на плащане от страна на кредитополучателя, банката иска принудително погасяване на цялата дължима сума по кредита посредством извънсъдебна публична продан на ипотекирания имот.

Семейството кредитополучател оспорва законността на процедурата пред словашки районен съд, твърдейки, че клаузата за предсрочна изискуемост е неравноправна, като упрекват банката, че е нарушила техните потребителски права.

Докато молбата за спиране на изпълнението върху ипотекирания имот, подадена в рамките на заведения иск, е все още висяща, семейната къща обаче е продадена на публична продан на трето лице - търговско дружество.

Лицето, на което е възложено организирането на публичната продан и въпросната банка кредитодател са надлежно уведомени в хода на тази продажба за наличието на оспорване по съдебен ред на принудителното изпълнение. Въпреки това, семейното жилище е продадено на организирания търг и собствеността е прехвърлена на нов собственик.

Семейството кредитополучател обаче отказва да напусне своя дом, тъй като това е единственото им жилище, а освен това имат две непълнолетни деца с тежко психологическо разстройство. Търговското дружество - нов собственик предявява иск срещу семейството за опразване на имота, придобит въз основа на извънсъдебната публична продан. Тогава кредитополучателите предявяват насрещен иск, с който оспорват законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху семейната им къща, като се позовават на нарушение на потребителските им права и на правото им на жилище.

Окръжен съд Прешов (Словакия) сезира Съда в Люксембург с преюдициално запитване, като  поставя въпроса, дали такова съдебно производство попада в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата). Запитващата юрисдикция иска също така да се установи, дали тази Директива не допуска национална правна уредба, позволяваща извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран имот въпреки наличието на молба за спиране, основана на евентуална неравноправна клауза в договора за кредит.Съдът отговаря утвърдително и на двата въпроса.

На първо място, Съдът отговаря, че предметът на спора в главното производство, тоест обстоятелствата, при които е извършено прехвърлянето на собствеността върху спорния недвижим имот, а именно фактът, че кредитополучателите не са останали пасивни в рамките на производството за извънсъдебно принудително изпълнение, а също така и съществуването на непротиворечиви косвени доказателства за евентуалното наличие на потенциално неравноправна клауза в договора, предвиждаща предсрочна изискуемост, обосновават възможността тези кредитополучатели да се позоват на механизмите за защита, предвидени в Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Всъщност потребителите са използвали единствените предвидени в словашкото право правни средства за защита, за да се противопоставят на това изпълнение, като същевременно са информирали за действията си участващите лица в принудителното изпълнение.

Следователно, претендираната защита на правната сигурност на вече извършеното прехвърляне на собственост върху трето лице, в настоящия случай няма абсолютен характер, който да се противопостави на прилагането на въпросната Директива.

В същото време, спорът в главното производство се отнася не само до защитата на вещните права на собственост, придобити в резултат на продажба на недвижим имот чрез публична продан, но и до условията, при които производството за принудително изпълнение върху ипотекирания имот е могло да доведе до прехвърлянето на тези права на трето лице. Съдът констатира, че към датата на извършената принудителна продажба са съществували непротиворечиви косвени доказателства за потенциално неравноправния характер на клаузите с банката кредитодател, които я предвиждат, а потребителят е използвал правните средства за защита, за да получи съдебен контрол на посочените неравноправни клаузи.

Въз основа на изтъкнатите аргументи, Съдът в Люксембург заключава, че производството пред Окръжен съд Прешов попада в приложното поле на тази Директива.

На второ място, Съдът припомня, че държавите членки трябва да предоставят на разположение на потребителите подходящи и ефективни правни средства за защита, които да гарантират, че те няма да бъдат обвързани от неравноправни клаузи.

За да се гарантира ефективността на търсената с Директивата защита, Съдът е подчертал в решението си важността за сезирания национален съд да разполага с правомощието да приема временни мерки, които да позволяват спирането или прекратяването на незаконосъобразно производство по принудително изпълнение, още повече когато става въпрос за производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, което би могло да доведе до отстраняване на потребителя кредитополучател и на неговото семейство от тяхното семейно жилище, тъй като правото на жилище е основно право, гарантирано в чл.7 от Хартата, което националният съд трябва да вземе предвид при прилагането на тази Директива.

Така, Съдът заключва, че национална правна уредба, която позволява извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекирано семейно жилище, въпреки наличието на заведена молба за спиране на изпълнението и въпреки наличието на непротиворечиви косвени доказателства, че неравноправна договорна клауза е в основата на това изпълнение, противоречи на правото на Съюза. Това важи в още по-голяма степен, когато националното законодателство не предвижда възможността да се постигне по съдебен ред прогласяване на нищожност на  принудителното изпълнение поради наличието на такава неравноправна клауза в договора, на която се основава публичната продан.

С третото решение, което ще разгледаме днес, С-600/23RoyalFootballClubSeraing, постановено на 1-ви август 2025 г., Съдът в голям състав установява за клубовете и играчите - членове на спортна федерация правото на ефективен съдебен контрол върху арбитражните решения, постановени от Спортния арбитражен съд (САС).

Ето казусът: През 2015 г. белгийският футболен клуб RoyalFootballClubSeraing (RFCSeraing) сключва с малтийското дружество DoyenSports споразумения за финансиране, които предвиждат прехвърляне на последното на част от икономическите права на определени играчи. Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА) приема, че тези договори нарушават забраната за трети лица да притежават икономически права на играчи и налага на клуба няколко наказания, а именно забрана за картотекиране на нови играчи за определени периоди и глоба. Тези наказания са потвърдени от Спортния арбитражен съд (САС), който е световният орган за разрешаване на споровете в областта на спорта, а след това са потвърдени и от Tribunalfédéral (Федерален върховен съд, Швейцария).

Тогава RFC Seraing се обръща към юрисдикциите в Белгия с искане да установят, дали правилата на ФИФА са съвместими с правото на Съюза. Тези юрисдикции по същество приемат, че нямат право да се произнесат по този въпрос, тъй като решението на САС е окончателно и има силата на пресъдено нещо. Сезиран с делото, Cour de cassation (Касационен съд, Белгия) решава да отправи преюдициално запитване до Съда в Люксембург. С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правото на Съюза допуска принципът на силата на пресъдено нещо да възпрепятства контрола от националните юрисдикции върху арбитражно решение на САС, което е потвърдено от юрисдикция на трета държава, която не може да отправя преюдициални запитвания до Съда.

Съдът в Люксембург приема, че национални норми, които придават сила на пресъдено нещо на арбитражно решение, противоречат на правото на Съюза. Всъщност прилагането на такива норми лишава частноправните субекти от възможността да получат от юрисдикциите на държавите членки ефективен съдебен контрол върху такова арбитражно решение.

Най-напред, Съдът припомня, че по принцип частноправните субекти могат да използват арбитраж, но добавя, че ако се провежда в Съюза, този арбитраж трябва да бъде съвместим с правораздавателната структура и правния ред на Съюза.

Съдът добавя, че за да бъде гарантиран ефективен съдебен контрол над арбитражните решения, във всички случаи частноправните субекти, засегнати от такива решения, трябва да разполагат с правото да поискат от юрисдикция, отговаряща на изискванията на чл.267 ДФЕС, да упражни контрол за съвместимостта им с императивните принципи и разпоредби на Съюза, относими към спора.

По-нататък, Съдът констатира, че в случая, както често се случва по свързаните със спорта спорове, решението на САС е постановено от едностранно наложен арбитражен механизъм от Международна спортна асоциация (в случая ФИФА).

По тази причина Съдът приема, че постановените от САС решения трябва да подлежат на ефективен съдебен контрол, за да се гарантира ефективна съдебна защита на спортистите, клубовете и другите частноправни субекти, които са засегнати от тези решения, тъй като упражняват на територията на Съюза икономическа дейност, свързана със спорта. Този контрол, дори и евентуално валидно ограничен поради специфичните особености на арбитража, във всички случаи трябва да предоставя на частноправните субекти възможност за задълбочено разглеждане на съвместимостта на посочените арбитражни решения с императивните принципи и разпоредби на Съюза. Освен това компетентните юрисдикции на държавите членки трябва да могат да постановяват временни мерки и да отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз.

Накрая, при нарушение на правилата за конкуренция или на свободата на движение засегнатият частноправен субект трябва да има право да иска от съответната юрисдикция не само да установи нарушението и да разпореди поправяне на причинените с него вреди, но и да постанови преустановяване на това нарушение.

Освен това Съдът добавя, че националната юрисдикция е длъжна по собствена инициатива да остави без приложение национална или приета от спортна асоциация уредба, която би могла да възпрепятства ефективната съдебна защита на частноправните субекти.

Така, Съдът заключва в диспозитива на решението, че член19, параграф1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член267 ДФЕС и член47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

–Да се признае сила на пресъдено нещо на решение на САС на територията на държава членка в отношенията между страните по спора, по който е постановено това решение, ако спорът е свързан с упражняване на спорт като икономическа дейност на територията на Съюза и когато съответствието на арбитражното решение с императивните принципи и разпоредби на Съюза не е било преди това предмет на ефективен контрол от юрисдикция на тази държава членка с право да отправя до Съда преюдициални запитвания,

–Да се признае на основание на силата на пресъдено нещо доказателствена сила на арбитражното решение на територията на същата държава членка в отношенията на страните по спора с трети лица.

Чуйте звуковия файл.