Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Красивите и силните“ ракети достигнаха Сирия – какво следва?

БНР Новини
Руините на сградата на Научноизследователския център край Дамаск, поразена от ракетните удари
Снимка: ЕПА/БГНЕС

С Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет, Ангел Григоров, кореспондент на БНР в Русия, Любомир Кючуков директор на Института за икономика и международни отношения и Димитър Димитров от „Уикимедия“, член на експертната група към Европейската комисия за борба с фалшивите новини говорим в „Мрежата“ за въздушното нападение над Сирия и причините, които стоят зад него.
Христофор КараджовХристофор Караджов: „Първоначалната реакция в САЩ, след като дойдоха новините, че Сирия е атакувана, беше едно ускорено сърцебиене. Не бих казал, че имаше изненада, защото проблемът в САЩ е, че по-скоро голямото осъждане е, когато има нищо не правене, а когато президентите правят нещо, па макар и то да е това, на което станахме свидетели. Помним, как 2013-а Барак Обама реши да се въздържи от въвличане в сирийския конфликт и това до днес се помни много повече и то с лошо отношение, отколкото грешката му с Либия, която доведе до бежанската криза, до гражданска война, която погуби доста повече хора, отколкото спаси. Това е уклон на американците – президентът им да действа. Така че е обяснимо защо президентът Тръмп реши да действа, въпреки че смисълът на това действие все още не е ясен до край на никого. Циничната гледна точка би била, че тези атаки са предизвикани и от идеята да се заметат вътрешнополитическите проблеми на президента Тръмп и аз дори с много черно чувство за хумор бих нарекъл тази операция „Операция Сторми“ на името на порнозвездата, около която в момента тече скандал за отношенията ѝ с Доналд Тръмп. Аз не съм привърженик на конспиративни теории и не смятам, че хората правят неща с толкова прозрачни цели, но дори когато има по-сериозни, стратегически мотиви, които не мога да прозра в момента, защото не е ясно какво би могло да се постигне с тях, та дори и Ангел Григоровда има дълбока стратегическа мисъл в нападението над Сирия, тя се губи във всички тези скандали. Проблемът за мен е, че когато имаш президент като Доналд Тръмп, който е абсолютно хаотичен и непредвидим и то не в добрия смисъл да запази всичките си опции, защото е смел и решителен в името на страната си, а е непредвидим със своята липса на систематичност и липсата на стратегия – това са две различни неща. Липсата на стратегия не е решителност. Аз лично не съм сигурен каква ще бъде следващата му стъпка и защо ще бъде тя – дали защото има някаква мисъл в нея, или защото просто на Тръмп му е хрумнало така.“
Ангел Григоров: „Тази атака беше един чудесен повод за решаване на някои вътрешнополитически проблеми, като имам предвид не само САЩ, но и Великобритания, и Франция. Във Франция президента Макрон е подложен на вълна от протести срещу неговите реформи. Премиерът Тереза Мей има „Брекзит“. Затова и много от анализаторите разсъждават в тази посока, че тази атака е именно за показване на сила в момент, в който държавите участвали в нея имат за решаване свои вътрешнополитически проблеми. Една ефектна победа, може да се тълкува като нещо, от което могат да се извлекат политически дивиденти.“
Любомир КючуковЛюбомир Кючуков: „Най-големият проблем е не кого удариха ракетите, а как те удариха международните отношения. Ако президента Макрон каза, че „не бива да се банализира използването на химически оръжия“, то сякаш никой не помисли, че започваме да банализираме войната, превръщаме я в нещо делнично, в резултат на което пада прага на риска от директен сблъсък, отвъд който процесите придобиват собствена динамика, стават непредсказуеми и неконтролируеми. А жертвите, т.е. хората се превръщат в цифри. Тоест войната от престъпление се превърна в инструмент. При това легитимен инструмент за решаване на спорове. а големият отсъстващ в това развитие на събитията е самото понятие „мир“. Анализите са насочени как оттук нататък ще се развиват военните действия, а не как да се търси мирно, дипломатическо решение. И това говори за компрометиране на цялата следвоенна система на международните отношения – на нейната институционална и правна рамка. Иначе казано, това, което се случва в момента все повече прилича на игра без правила. Дори в Съвета за сигурност на ООН отдавна отсъства елементарното Димитър Димитровниво на доверие и политическия диалог, затова съвсем обяснимо там не могат да се взимат и решения. Безспорно това, което се случва сега в Сирия, е елемент от една много по-широка картина на ескалация на напрежение между САЩ, Русия, Турция, Иран, като регионалните играчи в голяма степен не са заинтересовани от дипломатически решения.“
Димитър Димитров: „Реакцията на Брюксел е традиционно неясна, тъй като двете страни-членки заеха различна роля. Франция  участва заедно със САЩ и Великобритания в атаките, а Германия се въздържа. Което за Германия е обяснимо, тя винаги предпочита въздържанието от такива конфликти. Въпреки, че използването на химическо оръжие е недопустимо, все пак целта на международните спогодби е да бъдат предотвратени бъдещи кръвопролития. А ако това е цел, то този тип атаки подлежат на критика. Ако САЩ и Великобритания наистина ги интересуваше населението на Сирия, трябваше отдавна да предприемат много по-сериозни мерки за бежанската криза, например.“






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Папко

Беларус или "Какво да се прави?"

Александър Лукашенко спечели седми пореден мандат на изборите миналата седмица. Западните лидери не признават за свободен и честен вота заради репресиите над опозицията в бившата съветска република. Режимът на Лукашенко забрани независимите медии в страната, а опозиционните лидери или са в наказателни колонии, или в изгнание в чужбина.  Какво..

публикувано на 01.02.25 в 09:00
доц. Надежда Христова

Какъв е административноправният режим на защитените зони

Какъв е административноправният режим на защитените зони. В юридическото предаване "Законът и Темида" представяме монографията "Административноправен режим на защитените зони" на доц. Надежда Христова – преподавател в Юридическия факултет на УНСС и арбитър в Арбитражния съд при Българската стопанска камара.  "Една от причините за написването на..

публикувано на 31.01.25 в 14:55

Виктория Куприна: Как една чужденка обикна България чрез музиката

Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и укрепваме връзките в семейството. Именно тази идея е в основата на творческия път на певицата Виктория Куприна , която открива красотата на българската музика и решава да я сподели със света...

обновено на 31.01.25 в 13:11
Съдия Марияна Кънчева

Как съдебната практика на Съда на ЕС пряко засяга европейските граждани

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е седмо издание. Европейската комисия (ЕК), като пазител на учредителните Договори в..

публикувано на 31.01.25 в 12:35

Пернишкият театър дава сцена на местни творци в "Прозорец към изгрева"

Пернишкият драматичен театър "Боян Дановски" поставя ново начало с премиерата на поетичния спектакъл "Прозорец към изгрева". Постановката, която ще се играе на 31 януари от 19:00 ч., а след това и на 5 февруари, представлява театрализирана композиция от стихове на местни автори. Особено значимо е, че както текстовете, така и актьорският състав,..

обновено на 31.01.25 в 12:13