„Всеки търси своя рай в ада на някой друг“ – защо си спомням този цитат от Алберто Моравия докато чета романа на Кормак Маккарти „Кървав меридиан“ – един коктейл от дантев ад, илиади, пясъчни одисеи, текила и съответните реки от кръв, съпътстващи всяка митология. Защото „Кървав меридиан“ е точно това – американският епос, но и абсолютен реализъм, доловим и под 200-годишния грим. Всичко е въпрос на това кой читател как и кога е открил за себе си Америка и успял ли е вече да премине под небосклона със „самотната звезда“ – в Тексас добре познават особената тишина под нея.
„Кървав меридиан“ разкрива нещо важно и правдиво за Америка и за начина, по който нейните претенции за изключителност и универсалност са пропити с кръв“ – е коментарът на Стивън Шавиро – критик и културолог.
Наистина ли точно това „нещо важно и правдиво за Америка“, разкрито на страниците на романа от Кормак Маккарти, е причината едва след тази негова книга за него да заговори и широката публика, а не само колегите му писатели и критиците. Защото Кормак
Маккарти е автор на 10 издадени романа и няколко пиеси. И написаното от него, независимо от коя книга ще започне запознанството ви, е литература, която веднага влиза под кожата и няма антидот.
А може би защото, както казва по съвсем друг повод и време Уилям Бътлър Йейтс: „… защото беше ирландец, той имаше трайно чувство за трагедия, което го поддържаше в мигове на радост…“. Литературната връзка Йейтс-Маккормак е тема на друг разговор, но е факт, че Маккормак избира за заглавие на един от романите си – „Тук няма място за старци“ – началото на стихотворението „Пътуване към Византион“ на Йейтс.
Наричат Маккормак Шекспир на Запада, сравняват го с литературни колоси като Уилям Фокнър, Джон Стайнбек и Херман Мелвил. А „Кървав меридиан“ е петият роман на съвременния американски писател Кормак Маккарти. Издаден е през 1985 година. Дебютът му на романист обаче е през 1965 година. Същата година авторът получава и „Фокнър Прайз”, 1965 година.
Кормак Маккарти е роден през 1933 г. и е наш съвременник. След „Кървав меридиан“ са написани по-познатите вече на българските читатели книги „Всички тези коне“, за които авторът получава Националната награда за литература, както и наградата на критиката, а Били Боб Торнтън прави филм. Хронологията подрежда след това романите „Няма място за старци“ – 2005 г., по който братя Коен създават завоювалия 4 Оскара филм „Няма място за старите кучета“ и най-популярната книга на Маккарти „Пътят“, написана през 2006 г., за която получава „Пулицър“, също екранизиран.
Южняшка готика, постапокалиптична фантастика и черен уестърн са жанровете, към които класифицират романите на Маккарти. Но накратко казано – колкото „Пътят“ е фантастика, толкова и „Кървав меридиан“ е уестърн.
И кой е Кормак (Чарлз) Маккарти – се питаш зашеметен след прочита на всеки следващ негов роман – езиков шаман, литературна легенда и бунтар, който взривява вкаменелости в търсене на абсолютния реализъм, литературен остров в Атлантика от бестселъри, модернист, звучащ като класик, в чиято мощна проза „отекват тонове от Достоевски, Хемингуей и Фокнър“, О Хенри, Стайнбек, Едгар Алън По? Всичко е в редовете, между редовете, над редовете.
В интервю през 2007 г. и Стивън Кинг твърди, че „Кървав меридиан“ е една от 10-те книги, оказали му най-силно влияние. Обаче за американския писател с ирландски корени Маккарти се знае, че предпочита компанията на учените пред обществото на писателите. Интересува се от историята на математиката и квантовата механика, а през последните две десетилетия сътрудничи в работата на изследователския екип в Института на Санта-Фе Ню Мексико, зает с изучаването на парадоксите на подсъзнанието. Откриваме в интернет дори статия, озаглавена: „За езика и подсъзнанието“, чийто автор е Кормак Маккарти.
И тъй като Маккарти – напълно оправдано – е споменаван и като възможен носител на бъдеща Нобелова награда за литература, би трябвало да подскажем, че вече и българските читатели – след срещата си с романа му „Кървав меридиан“ – са наясно, че съвременният американски класик Кормак Маккарти е единственият шанс на Нобеловата награда, ако му бъде връчена – наградата да си върне посърналия блясък – ако разбира се все още е награда и все още е за литература.
Шестото издание на Фестивала на авторския театър ФАТ ще се проведе от 21 до 23 ноември в Регионалния център за съвременни изкуства "Топлоцентрала". Организатори са сдружение "Творци" и Театър "Драмеди". Официалното откриване е от 19 часа с премиерния спектакъл "Замъци в небето" на Атом театър. В тазгодишното издание зрителите ще..
Започва Деветото издание на Националния поетичен конкурс за млади автори "Непознати улици". До 30 ноември ученици от цялата страна могат да изпратят своите стихотворения. Жури ще отличи първите трима в категориите от VII до IX класи от X до XII клас. Финалът на конкурса ще бъде на 9 декември от 16 часа на Панаира на книгата в НДК, а избраните творби..
В Центъра за източни езици и култури бяха представени две книги на д-р Теодора Куцарова, автор и преводач, с участието на проф. Гергана Русева, доц. д-р Антония Цанкова и издателя Любен Козарев. Теодора Куцарова е превела от старокитайски език на оригинала и коментарите, XI в.пр.н.е., Книга първа. Тя "съдържа първия научен превод от..
Излезе от печат първият роман на Мария Македонска "Бели ветрове". Всяка от главите в романа е вдъхновена от народна песен, разказваща основни митове в българския фолклор. През фантастично дългия си живот, който се простира между различни исторически епохи, главната героиня Магда среща Чумата, самодиви, Крали Марко, змейове, речни духове и всякакви..
Конференцията Thinking Literature in Translation, проведена на 13–14 ноември в Зала "Алма Алтер" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", се очерта като едно от най-мащабните професионални събития за годината в областта на литературата и книгоиздаването. Събитието събра 40 специалисти от 13 европейски държави, за да обсъдят актуалните..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg