Управляващите насаждат омраза

публикувано на 09.11.18 в 12:44

Ива Дойчинова и Александър Петров в студиото на "Нашият ден"

Снимка: Нашият ден

Чуйте разговора с Александър Петров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Преходът през очите на поетите“, това беше гледната точка, през която „Нашият ден погледна“ към датата 10 ноември 1989 година. В студиото гостува Александър Петров, автор на „Последен валс“, „Развод ми дай“, „Времето е наше“, „Вдигни очи“ и други емблематични песни на протеста. По телефона се включи и Кирил Маричков, автор на твърде актуалната и днес „Аз съм просто човек“.
На въпроса „За какво не стигнаха 29 години?“, поетът отговори, че чувството на омраза, насаждано от управляващите ни пречи да се чувстваме обединени като народ, а рокаджията подчерта липсата на справедливост и безнаказаността на големите престъпници.
В своята авторска песен „Аз съм просто човек“ Маричков и днес не би променил нищо, освен реда „аз не съм терорист“, който ще премести по-напред.
Любимият текст на Сашо Петров е „Безсъние“, изпят от Чочо Владовски. Публикуваме текста тук, а целият разговор можете да чуете в звуковия файл.

Безсъние

Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.
Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
Със рокерите, тръгнали нанякъде

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътя към надеждата
и свършва кръстопътя на умората?

А Дон Кихот прегърнал смело чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.
Пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.
пропадах, въртях се във доспехите
и се събудих от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!