Какво ли биха казали нашите предци, ако можеха да разгледат днес документалната изложба в Унгарския културен институт, озаглавена „Готови за приключение – Автомобилно рали Будапеща-Константинопол, 1912“? Впрочем, през същата 1912 г. в България е приет Първият правилник за движение в столицата и първите ограничения на автомобилната скорост: в населените места - до 15 км /ч , а извън тях – до 50 км/ч. Що се отнася до автобуси и товарни машини, в населените места те са можели да се движат с цели 6 км/ч , а извън градовете и селата допустимата им скорост е 15 км /ч.
Представете си в такава ситуация как изглежда една бясна надпревара по пътищата на тогавашна Европа по време на автомобилно рали с маршрут Будапеща – Константинопол! И за колко ли време се навъртат тези километри!? Модата си е мода, тя винаги диктува нови тенденции: в автомобилния живот на обществото триумфално започва провеждането на дълги ралита. Сред най-известните в началото на 20 век е автопробегът Париж – Пекин от 1907 година. През 1909 г. модата на дългите ралита стига и до Унгария. Нима могат да останат равнодушни към такова предизвикателство представителите на Унгарския автомобилен клуб?! – Те решават да организират подобни надпревари. Преди Първата световна война се правят множество едромащабни обиколки, като Обиколката Татра - Адрия. Тя пресича целия Балкански регион, достига до Константинопол и се провежда между 29 юни и 6 юли 1912 година. Междувременно автомобилният клуб се сдобива с названието „Кралски”. Маршрутът при тогавашните пътни обстоятелства е преодолявал непроходими пътища, същинско приключение през долини и чукари.
Тук за почитателите на високи скорости и история трябва да отворим една голяма скоба с любопитни факти. Първият документиран рекорд за скорост на автомобил, 63,14 km/h, е отбелязан през 1898 година от французина граф Гастон дьо Шаслу-Лоба, при това - обърнете внимание на важната подробност – рекордът е отбелязан с електромобил. През същата година австрийският производител Gräf & Stift конструира първия автомобил с предно задвижване, за което получава патент през 1900 г. През 1899 г. белгиецът Камий Женатзи с електромобила La Jamais Contente („Винаги недоволна“) за пръв път преминава скоростта от 100 km/h.
Светът сякаш е полудял по новото устройство. През 1934 г. директорът на френска автомобилна марка дава указание за разработка на достъпно и практично возило в духа на новата епоха: „Разработете автомобил, в който да има място за двама селяни с ботуши и един центнер картофи или малко буренце вино, да постига при скорост 60 km/h разход само три литра бензин на 100 km. Освен това трябва да преодолява самостоятелно и най–лошите пътни отсечки и да е толкова прост за обслужване, че и най–необучената шофьорка да може да се справи с проблема. Трябва да е с меки пружини, така че една пълна с яйца кошница да издържи без повреди едно пътуване през каменист път в полето. И накрая новият автомобил трябва да бъде много по-евтин . Външният вид? – директорът е категоричен- Няма значение как изглежда автомобилът. “Що се отнася до шофьорката, е добре да помним, че първото по-дълго пътуване с автомобил е извършено от Берта Бенц (съпруга на изобретателя Карл Бенц) в началото на август 1888 г. – от Манхайм до Пфорцхайм и обратно, много преди той да продаде първия си модел. Т.е. първият автомобилен изпитател е жена. Вече добре подготвени с познания по темата „дълги и по-къси пътувания с автомобил“, сме готови за откриването на изложбата в София, на 4 декември 2018 г. от 18.00 часа в Унгарския културен институт на ул. Аксаков 16. Изложбата се провежда под патронажа на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията г-н Росен Желязков и с подкрепата на Унгарския музей на техниката и транспорта. Може да бъде разгледана до 6 януари 2019 година.
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg