Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

При Дядо Коледа в Лапландия и легенди за киченето на елха

14-лъчната звезда във Витлеем. Искрен Пецов възпя снежинките

БНР Новини
12
14-лъчната звезда е реплика на оригинала, откраднат по време на османското управление на Витлеем.
Снимка: Магдалена Гигова

Скъпи дядо Коледа! Пожелавам си да ми пуснеш през комина дебел портфейл и тънко тяло! И моля те внимавай да не размениш нещата като миналата година!
Тeзи дни всички погледи са вперени в Лапландия – мястото, където Дядо Коледа живее цяла година. Верни на правилото в журналистиката да проверяваме фактите от два независими източника, поканихме две журналистки да раздиплят спомени от приключенията си край Полярния кръг.
Ваня Емилова, автор на детската книжка „Маслекют на горния етаж“ под благовидния предлог да напише достоверен финал на творбата си, организира сама пътуването на двете си дъщери до дома на благия старец. Така им подарява не играчки и книжки, а преживявания.
Ваня Емилова признава, че понякога в Лапландия усещането за увеселителна индустрия надделява над магията на коледния дух, но едно шеметно возене с впряг от хъскита зад Полярния кръг е безотказен повдигач на доброто настроение.
Втората събеседничка в Покана за пътуване също е журналистка и също е била при Дядо Коледа с деца, но приликите свършват дотук. Защото Геновева Радева от БНТ е пътувала до Рованиеми с… чужди малчугани. По-точно, с малките репортери на националната телевизия, които лично са интервюирали дядо Коледа.
Сигурно някои от вас в момента се тюхкат, че сме предозирали с червени мантии и бутафорни мустаци. За да ги охладим шеговито, продължаваме със… снежинки. Така се нарича новата песен на Искрен Пецов, познат с парчето „Кайман“. В най-жежкото августовско лято, между две качвания на сърфа, той записа във варненско студио „Снежинки“, заедно детско шлагерно студио ДА, нашумяло с едни от най-гледаните в You-Tube български детски песни. Разпитах Искрен Пецов за първия му запис за малчугани.
Сигурно знаете поверието всяка Коледа да се купува нова играчка за елхата. Така тя се превръща с част от историята на семейството. Обичаят за кичене на дръвчета идва от Древен Египет, където са украсявали палмови клонки – символ на победата на живота над смъртта. Римляните поставяли дребни предмети и свещи по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Аранжирането на дома с вечнозелени растения е древен езически обичай и по нашите земи. Чрез украсяването на къщата с клонки и накичването им с различни дреболии се чества зимното слънцестоене.
Според преданията първото вечнозелено дръвче е окичено по Коледа от Мартин Лутер през 1500 г. Когато църковният реформатор се разхождал в гората, забелязал елхичка, през чийто клонки блещукали безброй звезди. За да сподели невероятната гледка с близките си Лутер поставил запалени свещи върху дръвче в дома си. Латвийците пък се гордеят, че първата „класическа“ коледна елха е документирана в Рига през 1510 година.
А аз ще ви отведа там, където започва всичко в християнството – във Витлеем, родното място на Исус.
За първи път святото селище Витлеем, което е едно от най-древните на земята, се споменава през XV в. преди Христа. Днес населението му наброява 25 хиляди души, повечето от които мюсюлмани. Според местните закони обаче, кмет на града може да бъде само християнин.
Знайно е, че Витлеем е сцената, на която се разиграва Новият завет и че е родното място на Исус, но щом човек се промъкне заедно със стотиците поклонници през тясната каменна портичка на базиликата „Рождество Христово“, сякаш се качва на религиозно влакче с такса „Преминаване“ на всеки завой. Неслучайно казах „да се промъкне“ – входът е висок едва 1,20 метра и широк 80 см. Възвишената цел е на влизане да „сторите поклон“, дори да не ви се ще. А прагматичната – тържественият портал е бил „съкратен“, за да не нахлуват домашни животни и конници.
Първият храм над пещерата, където е проплакал Спасителя е бил построен от светицата-императрица Елена, по-точно от сина й Константин. По-късно Юстиниан поръчва мащабна базилика, а кръстоносците я дострояват през XII-и век.
Главната светиня е пещерата Рождество Христово. Дори протестантите, които нямат традиция да се кланят на икони, коленичат пред сребърната звезда, с която е отбелязано мястото, където се е появил Спасителя.
Впрочем, под ботуша на османците, окупирали Светите места, църквата „Рождество Христово“ и околностите ѝ били в много лошо състояние. Разграбени са голяма част от мраморните подове, отломки от тях са вградени в постройки из целия регион. През 1846 г. е открадната и сребърната звезда, която е отбелязвала мястото, на което се е родил Исус, така че ние се кланяме на реплика от XIX-и век.
Някога 14-лъчната звезда била позлатена и богато украсена със скъпоценни камъни. Над нея и днес висят 16 лампи, а зад тях са поставени православни икони. Точно над звездата е мраморният престол, където божествени литургии могат да служат единствено православни свещеници. В пещерата се намират и мраморни отломки от яслите, в които Богородица е положила Младенеца. Вътрешната им част – пет дъсчици от маслиново дърво, през VII в. са пренесени в „Санта-Мария-Маджоре“ в Рим.
До южния вход на пещерата Рождество е чудотворната витлеемска икона на Божията майка. Тя се отличава с това, че на нея Дева Мария е усмихната. В лявата си ръка Младенецът стиска скиптър, символ на власт, а с дясната – изпраща благословия на всички, които се молят пред него.
Името на град Витлеем е повече от символично. На арабски се произнася „Байт Лахам“ – в превод „Дом на месото“. Изконното еврейско название е Бейт Лехем – „Дом на хляба“.
Поучителен е фактът, че земята, върху която е построена единствената мюсюлманска забележителност във Витлеем – джамията Омар, е подарена от гръцката православна църква.
Всяка година по Рождество Христово десетки хиляди поклонници от цял свят се стичат във Витлеем, за да се поклонят пред сребърната 14-лъчна звезда.
Не забравяйте да надниквате в страницата ни във Фейсбук – за още истории и последни възможности да се наредите сред късметлиите, опитали Диамантената терапия.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Японско горско къпане в Естония с д-р Павлина Михайлова

Какви са ползите от това да прекарваш част от времето си в гората. Японският автор Цин Ли ги е формулирал толкова точно, че в Страната на изгряващото слънце са станали официална държавна политика, а д-р Павлина Михайлова бе в Естония като част от обучаваща програма за прилагане на същия оздравителен метод. Гостенката в "Покана за пътуване" е..

публикувано на 22.12.24 в 12:20
Гл. ас. Ива Станоева

Интересни факти за народните костюми у нас от края на 19-и век

Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители,..

публикувано на 21.12.24 в 08:15

До март 2025 г българските деца могат да участват в конкурс за географска карта

Българска картографска асоциация, със съдействието на Университета по архитектура, строителство и геодезия, организират 14-и Национален конкурс за детска географска карта. Той е като част от Международния конкурс за детска карта "Барбара Печеник" 2025, съгласно условията, определени от Международната картографска асоциация (МКА). "БНР подаде една..

публикувано на 20.12.24 в 17:40

В Шри Ланка от едно дърво правят три вида чай

Екатерина Арсова гостува в "Покана за пътуване" още докато беше студентка по ветеринарна медицина. Тогава тя разказа какво е да си доброволец в приют за слонове в Тайланд и как е правила педикюр на огромното животно. В живота ѝ настъпиха доста промени – вече е с титлата доктор пред името си, което след сватбата се сдоби с тире. Но любовта ѝ към..

публикувано на 20.12.24 в 15:20

Любомир Любенов: Надявам се колегите ми да бъдат възрожденци

Как се става шампион по математика е трудно да се опише и няма рецепта, но в основата е трудолюбието. Думите са на Любомир Любенов преподавател по математика с над 40 годишен опит от Стара Загора и основател на състезанието "Математика без граници". "Човек трябва да трупа знания и умения в полза на хората, и да стане шампион да не е целта...

публикувано на 20.12.24 в 12:15