Художникът Атанас Пацев – „Творби и размишления“

публикувано на 04.01.19 в 12:35]

БНР Новини

Борис Димовски и Радой Ралин 1977 (фрагмент) маслен пастел върху хартия 70 х 82 см частна собственост

Снимка: СГХГ

Интервю с Красимир Илиев за изложбата на СГХГ

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Изкуството е микроскоп, чрез който човекът наблюдава, изучава себе си отвътре“ - тази фраза на големия наш художник Атанас Пацев може да бъде ключ да проникване в неговия характерен, експресивен стил на изкуството му. В Софийска градска художествена галерия до 25 януари можете да видите една много смислена и знаменателна негова самостоятелна изложба с куратор Красимир Илиев. Сложна, противоречива, нестандартна личност Атанас Пацев винаги е бил свободен в изкуството и в изявите си като артист и автор на свои мисли и оценки за времето, в което е живял и творил. Запазени са 94 негови тетрадки, в които с доста неразборчив почерк е записвал и споделял нещата, които са се случвали пред годините. Защото също често е казвал: „Защо ти е тази най-чиста свобода? За да мислиш без натиск отвън“.
В експозицията са включени предимно портрети и автопортрети, рисунки, а по стените са изведени текстове от тези негови прочути тетрадки. Портретувани са „непослушните интелектуалци“, както ги наричаха като Радой Ралин, Борис Димовски, Давид Овадия, Веселин Андреев, Борис Далчев, художникът Петър Младенов има няколко портрета, хора, бири лагери, пратени от тогавашната власт и изказвали спокойно своята позиция Атанас Пацев казва още: „…докато Илия Петров и Дечко Узунов са полезни за нашето изкуство с вноса на една европейска академическа виртуозност, то онези велики български творци, чиито картини напомнят слизането сред Ада са Златю Бояджиев, Стоян Венев, Кирил Петров“. Това е естетическият феномен на Атанас Пацев – да рисува човека като част от минало и бъдеще, от ада до рая, от раждането до смъртта…
Интересна е историята на един портрет на изкуствоведа и критик Красимир Илиев, когато той е студент в трети курс. Дълго време не се е постигало разбирателство за изписването на ръцете на портретувания при различните сеанси. Накрая Красимир Илиев вижда завършения си портрет – изписан с четка в ръка като Зограф. Отговорът е, че тази творба ще бъде представена на една изложба. И сега ние го виждаме в изложбата на Атанас Пацев в галерията. Предстои представянето на книгата на Калин Николов „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното“.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Художникът Атанас Пацев – „Творби и размишления“

Мембрани: дигитален пърформанс от независимата европейска сцена

Как едно ново читалище търси подкрепа от държавата?

Литературно-музикален пърформанс по случай 100-годишнината на унгарския поет Ласло Наги

100 години от рождението на Борис Димовски: Хуморът като житейска философия

Магьосникът Радичков

Живот по ръба на скалпела

Поезия и музика на клубна сцена в София

Асоциацията за инсулт и афазия: нужно е цялостно лечение, не само медицинска помощ

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР