„Всяка есенна вечер“ – тази пиеса на Иван Пейчев (1916-1976) звучи в рубриката „Радиотеатър след полунощ“ на 20 януари от 0.30 часа. Една пиеса, която на първо слушане би могла да се припознае като еталонна за направлението „социалистически реализъм“ – има антифашисти, които са добри, има агенти, които са лоши, има колебаещи се, които накрая избират пътя на борбата. Но това е само на пръв поглед: във „Всяка есенна вечер“ срещаме реплика, казана тъкмо за един комунист: „Предпочитам да плюя на по-чисто място“. Всъщност зад камуфлажа на правоверието Иван Пейчев оформя драматургичен текст, в който любовта е по-важна от идеите, а честността е запазена не само за функционерите, но и за обикновените хора.
Наричан „Принцът на поетите“, този шуменец се е славел с предизвикателното си поведение, излизащо извън рамките на считаното за прилично по онова време. Пък и за всяко време: лепнал на едно от дръвчетата пред парламента собственоръчно написана бележка (наскоро след 9.IX.1944): „Продава се Народното събрание. Справка Иван Пейчев, механа „София“. Публично нарича Димитър Полянов „Бездарник“, а за Никола Вапцаров си спомня: „Дойде едно момче от провинцията, запознахме се и му изпихме часовника“. Прочути са неговите реплики: „Я ми донеси една водка в името на българо-съветската дружба“ или „Ако не бях поет, щях да стана разбойник“. Наричан от близките си Капитана, той е душата на бохемските компании и в Шумен, и в София, но това не му пречи да проявява огромния си талант. Негов е текстът на песента от филма „Адаптация“, изпълнена от Васил Найденов, музика Митко Щерев. Въобще една от фигурите на българската култура от втората половина на ХХ в., благодарение на която можем да кажем, че е имало истинска култура, а не само блюдолизци на властта.
И така, „Всяка есенна вечер“, 20 януари 0.30 часа, „Радиотеатър след полунощ“.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg