„Всяка есенна вечер“ – тази пиеса на Иван Пейчев (1916-1976) звучи в рубриката „Радиотеатър след полунощ“ на 20 януари от 0.30 часа. Една пиеса, която на първо слушане би могла да се припознае като еталонна за направлението „социалистически реализъм“ – има антифашисти, които са добри, има агенти, които са лоши, има колебаещи се, които накрая избират пътя на борбата. Но това е само на пръв поглед: във „Всяка есенна вечер“ срещаме реплика, казана тъкмо за един комунист: „Предпочитам да плюя на по-чисто място“. Всъщност зад камуфлажа на правоверието Иван Пейчев оформя драматургичен текст, в който любовта е по-важна от идеите, а честността е запазена не само за функционерите, но и за обикновените хора.
Наричан „Принцът на поетите“, този шуменец се е славел с предизвикателното си поведение, излизащо извън рамките на считаното за прилично по онова време. Пък и за всяко време: лепнал на едно от дръвчетата пред парламента собственоръчно написана бележка (наскоро след 9.IX.1944): „Продава се Народното събрание. Справка Иван Пейчев, механа „София“. Публично нарича Димитър Полянов „Бездарник“, а за Никола Вапцаров си спомня: „Дойде едно момче от провинцията, запознахме се и му изпихме часовника“. Прочути са неговите реплики: „Я ми донеси една водка в името на българо-съветската дружба“ или „Ако не бях поет, щях да стана разбойник“. Наричан от близките си Капитана, той е душата на бохемските компании и в Шумен, и в София, но това не му пречи да проявява огромния си талант. Негов е текстът на песента от филма „Адаптация“, изпълнена от Васил Найденов, музика Митко Щерев. Въобще една от фигурите на българската култура от втората половина на ХХ в., благодарение на която можем да кажем, че е имало истинска култура, а не само блюдолизци на властта.
И така, „Всяка есенна вечер“, 20 януари 0.30 часа, „Радиотеатър след полунощ“.
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
В своята нова книга "52 исторически разходки из България" Ели Иванова обръща внимание на малко познати, невероятно красиви места и маршрути, свързани с..
Международният фестивал "Софийски музикални седмици" е най-старият културен форум у нас, който не е прекъсвал своите издания през 55-годишната си история,..
На ул. "Шипка" 6 фотографката Теодора Нишков "Принц Датски" откри своята първа самостоятелна изложба със заглавие "100 запечатани във времето" (Строители..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg