„Диапазонът на фантазни съчетания у Божидар Бончев е наистина неизчерпаем. Традиции, култури, народи, Изтокът и Западът, ниското и високото – като у един постмодернист живеят органично в неговото съзнание. Тази сплав от толкова различни образи обаче има определен характер и в нея разпознаваме стила на Божидар Бончев“.
Тези думи на доцент Ружа Маринска, изказани при откриването на изложбата на Божидар Бончев в галерия „Арте“ ни въвеждат в огромния, изключително богат като посоки и изразни средства, художествен свят на този художник.
Фактически той създава артобекти, въоръжен с цялата палитра от художествени средства – керамика, живопис, скулптура. Завладяващо е умението му да съчетава форми и цветове, геометрика с арабеск, рисунка с петно, предадено в точен, изразителен и звучен колорит. Измина времето, когато деляха изкуството на изящно и приложно.
При този истински артист, който преминава сякаш през хилядолетната история на керамиката, са съчетани неочакваното и познатото, иронията и днешния ни социален статус. Използва спокойно и черни като земята или бели тонове, огънати глинени листове, странни същества, дошли от небитието или Космоса, които обаче стоят живо и непосредствено, като една своеобразна калиграфия, както казва още доцент Ружа Маринска.
Творбите, които сме виждали в друга негова изложба – те са едновременно и вази, и храмове, те са жест и към археологията и рисунките по египетските пирамиди, и произведения на бъдещето, на мечтаното. С тези свои идеи и превъплъщения виждаме Божидар Бончев като гражданин и артист на света – с изложбите и наградите си от Вашингтон, Ню Йорк, Финландия, Мексико, Гърция, Австрия, сега и в Китай. Защото е поканен да работи за два месеца и да направи изложба в едно прочуто място с особения си вид керамика там.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg