След няколко поредни издания в „Нашият ден“, в които с помощта на Френския институт в София ви срещнахме с различни представители на френската култура, наука и дух, в края на месец март – месеца на франкофонията, ви представяме един българин от Париж – проф. Боян Христофоров – светило в областта на медицината, кавалер на ордена на Почетния легион, благодетел и дарител, човек с изключително интересна съдба.
Проф. Христофоров е дългогодишен ръководител на Клиниката по гастроентерология в болница „Кошен“ в Париж, кавалер на Ордена на Почетния легион, „Доктор хонорис кауза“ на Медицинския университет във Варна, благодетел и дарител, един истински духовен аристократ, който обаче не забравя страната си и прави всичко по силите си, за да я подкрепя. Разговарях с него в дома му в центъра на Париж, където живее заедно със съпругата си Ан – от френското аристократично семейство Колбер, наследничка е на Жан-Батист Колбер – финансов министър на Краля Слънце Луи ХIV. Двамата се срещат по време на Втората световна война, когато са командировани в Германия – тя, като млада учителка, а той – като лекар. Историята на любовта им е изключително интересна, по-нататък ще имаме възможност да разкажем за нея, но по-важното е, че тази любов, след като децата им порастват и поемат по своя път, се трансформира в любов към младите българи, които искат да се учат и да се образоват във Франция. Приютявайки ги в своя дом, семейство Христофорови им помага да сбъдват мечтите си.
В момента в дома на семейството живее 79-тият студент, който, прекрачвайки прага на техния дом, тръгва по пътя към успеха си. Бях изключително впечатлена от начина, по който проф. Христофоров разказваше за тази подкрепа – без поза, като за нещо подразбиращо се, с едно естествено чувство за съпричастност, с отвореност към другостта във всичките ѝ варианти, която, ако стане характерна за повечето от нас, българите, със сигурност ще ни направи и по-добри едни към други, а и ще ни помогне да направим и страната си по-добра.
Срещата ми с проф. Христофоров беше в една утрин, малко преди да тръгне към работния си ден в болница „Кошен“. Разговорът тръгна от момента, в който заедно със съпругата си Ан осъзнали, че не е хубаво да останат сами след като децата им едно по едно тръгнали по своя път…
Разговаряхме и за жълтите жилетки, за това дали Франция има амбиция за по-ярко лидерство в ЕС, за българското здравеопазване, както и за основния комплекс, който ни пречи на нас, българите.
Проф Христофоров гледа с оптимизъм към бъдещето на страната ни и обича често да се връща в нея, най-вече в Софийския си дом. Казва, че за София се полагат големи грижи и че става все по-хубава.
Според моя събеседник голяма част от младите хора, отишли в чужбина, за да се образоват, вече се завръщат в родината си. Разговаряхме за причината за това завръщане – не само на хора, напуснали отдавна страната ни като него, но и на младите български професионалисти, които се образоват навън.
Накрая попитах проф. Христофоров кое е това малко, но много важно нещо, което би искал да се промени в България, за да живеем всички ние по-добре?
Целия разговор, както и отговорите на този въпрос, можете да чуете в звуковия файл.
"Христос възкръсна от мъртвите, като чрез Своята смърт победи смъртта и на ония, които бяха в гробовете живот подари.” Това са словата от Пасхалния тропар, който огласява всички храмове в нощта на Христовото възкресение. Те разкриват неговата същност, благодарение на която ние човеците придобихме живот вечен. От светлината на Неговото..
И двете деноминации празнуват Възкресение Христово, което е централно събитие в християнската вяра. Това е денят, в който се отбелязва възкресението на Господ Иисус Христос след неговото разпятие и кръстна смърт. За смисъла на празника. С какво се отличават богослуженията им? Различна ли е символика на боядисаните яйца? Какви са традициите и..
Прекрасен филм с основен сюжет вечната битка между добро и зло, с уникални актьории творчески екип. Как да не "посегнеш" към това заглавие, след като на гости в студиото е проф. Росен Коларов, специалист по лицево-челюстна хирургия. И не само: професионален фотограф-художник, бил е ръководител на болница и на агенция, създател и деец на българската..
Ирина Вачкова и Ивайло Иванов-Бензо са партньори и в живота, и в работата с глината от вече повече от четвърт век. Различни като творчески търсения, те все пак са развивали стила си заедно и неминуемо са си повлияли един на друг. И двамата са очаровани от могъществото и красотата на природата, която в Априлци е достатъчно близо, че да пренесат..
"Щом сме се събуд ѝли и газим земята, значи всичко е наред " – с тази всекидневна мъдрост от Северозапада ме посрещнаха в село Злидол, област Враца. Навръх Цветница няколко местни добри жени раздаваха пакети с храна на възрастни хора в затруднено положение. Инициативата е част от кампанията на фондация "Прави добро! Бъди добър!" "Подари..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна..
Прекрасен филм с основен сюжет вечната битка между добро и зло, с уникални актьории творчески екип. Как да не "посегнеш" към това заглавие, след като на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg