Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

90 години Софийска филхармония – 4 част

От 1972 до 1978 начело е Димитър Манолов

БНР Новини
Димитър Манолов
Снимка: sofiaphilharmonic.com

Ето какво си спомня обоистът Георги Йоцов: „Димитър Манолов дойде през 1971 г. във филхармонията след като Константин Илиев напусна. Предстоеше ни голямо договорено турне в Англия. Ние му възложихме големи надежди и той ги оправда. Неговото кръщение беше това турне. Имахме много голям успех. До 1979 г. той беше главен диригент. Той имаше доста своеобразно артистично лице. Много обогати репертоара на оркестъра. Изведнъж на него му хрумна да свирим Скрябин. Дори и го опита с едно ново течение от тогава цветомузика. С негови познати, каквито той имаше във всякакви среди, монтираха една система с различни прожектори на сцената. Ние свирим Скрябин, а те светкат. Беше цяла илюминация. И това се прие. Много образователни концерти направи за децата. Имахме матинета, на които самият той се обръщаше и говореше. Много умееше, с добро чувство и с разбиране се оправяше с детската аудитория. На нас също ни беше интересно какво ще каже. След неговото напускане оркестърът престана да се занимава с детски концерти.
Той учеше бързо нови неща. На втората репетиция вече нямаше нужда от партитурата. Знаеше ги наизуст. Тогава Боян Лечев беше концертмайстор. Веднага му ставаше ясно всичко. Умееше с много особени, цветисти изрази да внуши на състава, идеята, която искаше да постигне. Много нестандартно, но много хубаво. Той беше много добре школуван диригент. Ръцете му бяха невероятно подвижни и изразителни. Много лесно се работеше с него. Имаше приятелство между него и оркестъра. Той умееше да възбуди интереса на оркестъра“.
И Богомил Караконов разказва за Димитър Манолов. „Константин Илиев не обичаше думата му да се цепи на две и напусна демонстративно, след  конфликт с оркестъра. Димитър Манолов беше завършил специализацията си при Рождественски и идваше често в залата. Някой предложи да го поканим. Той дирижираше с десет пръста. Той ваеше. Всеки пръст имаше значение при него. Той вкарваше и изкарваше групите с пръстите си. Всички най-малки подробности в музиката бяха вкарани в ръцете му. Ако имаше нещо, с което той загуби беше, че беше прекалено свободен артист. Беше по-широко скроен човек“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Екатерина Христова, адв. Йорданка Бекирска, Цвета Николова и д-р Благородна Макева

Родителските войни и децата

Бежански вълни, ковид криза, бежански вълни, война в Украйна, война в Близкия изток, още бежански вълни - това е светът ни от няколко години насам. И като последици – кризи в почти всички области на живота. Най-видими са икономическата и социалната. България не прави изключение. В страната ни се увеличиха неравенството, бедността, социалните..

публикувано на 06.02.25 в 15:35
Акад. Владимир Овчаров

Той, тя или то...?

Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането на видовете полова принадлежност, бяха обект на разговор за транссексуалните хора и особеностите на тяхното физическо и психично здраве. Заедно с госта – акад. Владимир Овчаров, акцентирахме..

публикувано на 06.02.25 в 09:05

Цената на паметта

Точно сто години след рождението на писателя Генчо Стоев говорим за шедьовъра му – "Цената на златото", и за историческата памет, интерпретирана от перата на писателите ни.   Заедно с професорите Евдокия Борисова, Пламен Антов, с писателя Деян Енев, журналиста и поета Божидар Грозев и докторанта от Шуменския у-т "Константин Преславски" Валентина..

публикувано на 05.02.25 в 18:46

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35