90 години Софийска филхармония – 4 част

Ето какво си спомня обоистът Георги Йоцов: „Димитър Манолов дойде през 1971 г. във филхармонията след като Константин Илиев напусна. Предстоеше ни голямо договорено турне в Англия. Ние му възложихме големи надежди и той ги оправда. Неговото кръщение беше това турне. Имахме много голям успех. До 1979 г. той беше главен диригент. Той имаше доста своеобразно артистично лице. Много обогати репертоара на оркестъра. Изведнъж на него му хрумна да свирим Скрябин. Дори и го опита с едно ново течение от тогава цветомузика. С негови познати, каквито той имаше във всякакви среди, монтираха една система с различни прожектори на сцената. Ние свирим Скрябин, а те светкат. Беше цяла илюминация. И това се прие. Много образователни концерти направи за децата. Имахме матинета, на които самият той се обръщаше и говореше. Много умееше, с добро чувство и с разбиране се оправяше с детската аудитория. На нас също ни беше интересно какво ще каже. След неговото напускане оркестърът престана да се занимава с детски концерти.
Той учеше бързо нови неща. На втората репетиция вече нямаше нужда от партитурата. Знаеше ги наизуст. Тогава Боян Лечев беше концертмайстор. Веднага му ставаше ясно всичко. Умееше с много особени, цветисти изрази да внуши на състава, идеята, която искаше да постигне. Много нестандартно, но много хубаво. Той беше много добре школуван диригент. Ръцете му бяха невероятно подвижни и изразителни. Много лесно се работеше с него. Имаше приятелство между него и оркестъра. Той умееше да възбуди интереса на оркестъра“.
И Богомил Караконов разказва за Димитър Манолов. „Константин Илиев не обичаше думата му да се цепи на две и напусна демонстративно, след  конфликт с оркестъра. Димитър Манолов беше завършил специализацията си при Рождественски и идваше често в залата. Някой предложи да го поканим. Той дирижираше с десет пръста. Той ваеше. Всеки пръст имаше значение при него. Той вкарваше и изкарваше групите с пръстите си. Всички най-малки подробности в музиката бяха вкарани в ръцете му. Ако имаше нещо, с което той загуби беше, че беше прекалено свободен артист. Беше по-широко скроен човек“.