Ето какво си спомня обоистът Георги Йоцов: „Димитър Манолов дойде през 1971 г. във филхармонията след като Константин Илиев напусна. Предстоеше ни голямо договорено турне в Англия. Ние му възложихме големи надежди и той ги оправда. Неговото кръщение беше това турне. Имахме много голям успех. До 1979 г. той беше главен диригент. Той имаше доста своеобразно артистично лице. Много обогати репертоара на оркестъра. Изведнъж на него му хрумна да свирим Скрябин. Дори и го опита с едно ново течение от тогава цветомузика. С негови познати, каквито той имаше във всякакви среди, монтираха една система с различни прожектори на сцената. Ние свирим Скрябин, а те светкат. Беше цяла илюминация. И това се прие. Много образователни концерти направи за децата. Имахме матинета, на които самият той се обръщаше и говореше. Много умееше, с добро чувство и с разбиране се оправяше с детската аудитория. На нас също ни беше интересно какво ще каже. След неговото напускане оркестърът престана да се занимава с детски концерти.
Той учеше бързо нови неща. На втората репетиция вече нямаше нужда от партитурата. Знаеше ги наизуст. Тогава Боян Лечев беше концертмайстор. Веднага му ставаше ясно всичко. Умееше с много особени, цветисти изрази да внуши на състава, идеята, която искаше да постигне. Много нестандартно, но много хубаво. Той беше много добре школуван диригент. Ръцете му бяха невероятно подвижни и изразителни. Много лесно се работеше с него. Имаше приятелство между него и оркестъра. Той умееше да възбуди интереса на оркестъра“.
И Богомил Караконов разказва за Димитър Манолов. „Константин Илиев не обичаше думата му да се цепи на две и напусна демонстративно, след конфликт с оркестъра. Димитър Манолов беше завършил специализацията си при Рождественски и идваше често в залата. Някой предложи да го поканим. Той дирижираше с десет пръста. Той ваеше. Всеки пръст имаше значение при него. Той вкарваше и изкарваше групите с пръстите си. Всички най-малки подробности в музиката бяха вкарани в ръцете му. Ако имаше нещо, с което той загуби беше, че беше прекалено свободен артист. Беше по-широко скроен човек“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
