Завладяващите тайни на непознатата Барселона

При пътешествието и яденето е достатъчно да оставиш нещата да се случват сами. Започвам „Покана за пътуване“ с мисъл на Антъни Бурдейн, за да ви подскажа, че в това предаване доста ще става дума за храна. Така че, ако сте пощеливи, дръжте нещо вкусничко наблизо.

Барселона! Щом произнесе името на испанския град в главата на Грети Гарсия възторжено зазвучава химна, изпълнен от Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри. Дамата е представител на изискана испанска козметика и толкова обича Барселона, че вероятно знае за каталунската столица повече от някои екскурзоводи. Как да не се възползваме от това?! От разказа на Грети Гарсия става ясно, че ако искате да ходите на корида в Барселона, няма да ви се получи, защото и там вече не убиват бикове, но пък сградата за това кърваво занимание е една от емблемите на града.

Май прекалено много говорих за хапване, но какво да правя като в Барселона е толкова вкусно, призна с усмивка Грети Гарсия след като натиснах бутона „Стоп“ на диктофона си.

Казват, че захарта е по-сладка, ако я споделяш с някого. Дали е така най-добре знае Боряна Таскова – млада дама, за която създаването на сладост и радост е занаят.

Образовала се е в професионалната гимназия и в международното висше училище по туризъм. През 2010 г. се присъединява към екипа на шеф Георги Иванов в централен софийски хотел, с когото печели националната купа за кулинария в Пловдив. Но това не успокоява търсещия ѝ дух. През последните три години завършва поредица от курсове по висше сладкарство Lenotre. Като трето поколение сладкарка, винаги може да разлисти бабиния или мамин тефтер, но Боряна Таскова обича да пътува по света и да си носи рецепти.  Нищо не може да застане между мен и плезира, който сладкарката Боряна Таскова ни обеща. А рецептите за тортата Дела Нона, както и на млечната баница ще си препишете от страницата на „Покана за пътуване“. А специално за слушателите на БНР Боряна Таскова издаде и как се прави прочутата ѝ торта „Гараш“ – като едно време:

Торта гараш – за 12 парчета

Блат: 10 броя белтъци, 300 г кристална захар, 300 г смлени орехи. Белтъците са разбиват със захарта, накрая се добавят орехите.

Получената смес се изсипва внамаслени със спрей олио форми и с малко галета се пече 6-7 минути на 170 градуса.

Крем: Всички продукти се оставят на стайна температура. 10 броя жълтъци, меко, почти течно масло 250 г, пудра захар 250 г, какао 30 г

Съставките се избиват с миксер до получаването на кремообразна субстанция, леко течна.

Тортата се залива със 100 г разтопен шоколад и 100 мл течна животинска сметана, разтопени на водна баня.

Гарнира се с 50 г смлени орехи, печени със захар

Украсява се с касис и зелен кокос.

Молукските острови! На всички, които ще кажат като шопа: „Такова животно нема!”, опонирам: Има! Имаааа! При това са близо 1000 парченца суша пръснати в морето Банда.

На арабски Ал Мулук означава Страна на крале,но името, с което тази част от Индонезия е била позната през вековете, е Островите на подправките. Когато през 1512 г. португалците Антонио д’Абреу и Франсишку Серау откриват благословената земя, тя е единствен източник на мускатово орехче, карамфил и канела за целия свят. Век по-късно холандците отвоюват Молуку и се възползват от благините му цели 350 години.

Истинският Амбон е там, където и най-отявленият бедняк вечеря с омар, колкото пъти поиска. Просто като огладнее, отива и си го улавя. Населението на Молуку яде средно по 55 кг риба годишно. Някои много по-често. А други я използват за домашен любимец.

Селцето Уаии допълва рехавия си бюджет с необичайна атракция – галене на змиорки. Основното перо идва от ферма за водорасли, лодки под наем за гмуркачи и улов на риба. Но в никакъв случай не на змиорки.Те са питомни галеници, дълги  най-малко метър и половина.Странният гъдел да галиш нещо, което толкова прилича на змия, те кара да събуеш обувките и като селските дечица да заджапаш в барата, където се предполага, че се гушат ценните риби.

Повелителят на дългите риби носи титлата „Татко Марк Бакарбеси”,каквото и да значи това. Той пак чуква яйце и изпльоква с език. Най-сетне една се престрашава. Глътва набързо жълтъка и се гмурва. Подмамена от лакомията, се връща пак. А може би не е същата? На пипане е като делфин – гладка, хладка и много гъвкава. За хората от Уаии атракцията не са рибите, а туристите. Местните сигурно се топлят от усмивките си, толкова са широки. Младежите, за да изпъкнат, се катерят по дърветата така, сякаш искат да докажат теорията на Дарвин за произхода на човека. Отгоре политат странни плодове – лангса. Приличат на личи, без „косматата” му обвивка и са безкрайно вкусни.

Гмуркачите, които искат да се потопят в подводните красоти на кораловите плантации и пъстрите тропически риби, изминават още няколко километра до Тулеху. Къщичките там са като на баба Яга – върху кокоши крака. Защото не се знае кога на морето ще му хрумне да им дойде на гости. Прозорците са с капаци, а балконите – по-пъстри от амбонска носия. Децата, както навсякъде, са любопитни да видят чужденците. А ако някое случайно не е изскочило, майка му услужливо го изнася за снимка.

Единствено на Молукските острови може да се види ритуалът „лудият бамбук”или „бамбу гила”. Той се е появил векове преди християнството и исляма. Шаманът отсича бамбук, дълъг над два метра и дебел почти 10 сантиметра. Разпалва кандило с тамян и черупки от кокосов орех и на древния език тернате произнася кратки, известни само на него мантри, след които гръмогласно извиква три пъти „Гила!”. С това събужда духовете на предците, които придават магическа сила на гредата. Бамбуковото дърво се подхваща от седмина любители на силни усещания.Гредата наистина сякаш сама се носи в различни посоки, докато шаманът не я спре с едно движение на ръката. Незнайна сила подхвърляше като лист отбрулен юнашката ни дружина. Тукашни люде твърдят, че някои шамани дори постигали левитация – лудият бамбук издигал седмината на 20 см над земята. Нашият шаман, на име Фриц,  не успя…