„Накъде препускате? – пътят се вие високо в небето, блести яспис и рубин, седем свещника греят и осветяват вратата на дома, в който живее господ. Ето я огромната небесна зала и там са събрани всички: ангелите и серафимите, Боженка, Йосиф и Антон, Стамен и Вража, Йорде и Манолчо, Вангел с въжето на шията. Лудата по комбинезон и с едната гърда навън, божият син и майка му – всички те молят да сложиш най-после инструмента в ръцете на този грубиян и да му предадеш първия урок по виола д’аморе, защото той има нужда от това. Никакъв творец не е! Претупал е света за някакви си шест дни и е допуснал най-отвратителни грешки. Научи го на гами и арпеджи, на всички минорни и мажорни тризвучия на любовта, скъсай го от работа! Всеки ден! Все едно имаш неук пред себе си.“
„Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков
България има много лица. За различните хора – различни. И според различните автори – различно интерпретирани. Но един от най-ярките образи на България е запечатан в „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков. Повестта се появява на бял свят през 1987 година и остава завинаги в българската литература като едно от най-силните, талантливи и въздействащи произведения. България през погледа на малко дете и България, в която умира в мизерия и забрава лютиерът Георг Хених. За него тук не е родина, но за него и къде би могло да има родина. Той твори за Бога. Твори изкуство, което да възвисява и да надраства делничните ни граници. Изкуството, за което се плаща прескъпа цена.
Виктор Пасков (1949-2009) е завършил гимназия в София и консерватория в Лайпциг. Свирил е в джазови формации. Работил е като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. Бил е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми „Бояна”. Живял на различни места по света и според едно негово интервю – навсякъде се е чувствал по един и същи начин.
Ден след Великден ви предлагаме да чуете радиодраматизацията по повестта на Виктор Пасков – „Балада за Георг Хених“ – един полет на човешкия дух, един силен вопъл за светлина и вечност.
Автор на драматизацията: Йордан Стефанов.
Участват артистите: Петър Пейков, Жени Филипова, Александър Притуп, Вълчо Камарашев, Бистра Влахода, Александър Тончев и Александър Цеков.
Режисьор: Георги Темелков.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg