Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Из „Герой на нашето време“

БНР Новини
Княжна Мери на разходка. Илюстрация от Василий Верещагин за романа М. Ю. Лермонтов „Герой на нашето време“, 1860 г., гравюра.
Снимка: artru.info

„И сега, тука, в тази скучна крепост, често, като прехвърлям през мисълта си миналото, се питам: защо не исках да тръгна по пътя, открит ми от съдбата, дето ме чакаха тихи радости и душевно спокойствие… Не, аз не бих свикнал с тази участ! Аз съм като моряк, роден и израснал върху палубата на разбойнически кораб: душата му е свикнала с бурите и битките и изхвърлен на брега, той тъгува и се измъчва, както и да го примамва сенчестата гора, както и да му свети мирното слънце; той скита цял ден по крайбрежния пясък, вслушва се в еднообразния ропот на налитащите вълни и се вглежда в мъгливата далечина: няма ли да се мерне там на бледата черта, която отделя синята бездна от сивите облачета, дългоочакваният кораб, който отначало прилича на крило на морска чайка, но малко по малко се отделя от пяната на скалите и с равен бяг се приближава до пустинното пристанище…“
                                                                                      „Княжна Мери“, Лермонтов

С тези думи завършва четвъртата част на „Герой на нашето време“, наречена „Княжна Мери“. Един вечен и екзистенциален роман, в който съвсем младият Лермонтов е достигнал до истини, които често не успява да обхване дълъг човешки живот.

Михаил Юриевич Лермонтов е роден на 15 октомври 1814 г. в Москва. През 1828 г. започва да пише стихове. След смъртта на Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поема, която му донася популярност, но предизвиква недоволството на император Николай I. Лермонтов е арестуван и заточен. През 1840 г. издава „Герой на нашето време”. А през лятото на 1841 г. е убит край Пятигорск в дуел. На 26 години.

Въпреки почти детската си младост, Лермонтов успява да диагностицира духовната болест на човечеството – егоцентризма, и я нарича Печорин. Той деструктивно се опитва да открие смисъла на живота. Манипулативен, властващ, емоционално контролиращ и в крайна сметка – разрушител на самия себе си.

Автор на драматизацията – Мария Громова.

Участват: Илия Добрев, Димитър Буйнозов, Венелин Пехливанов, Лили Райнова, Рая Нанкова, Виолета Бахчеванова, Атанас Воденичаров, Бочо Василев, Ламби Порязов, Димитър Дупаринов, Тодор Иванов.

Режисьор – Георги Тодоров.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Портрет на Колет от Жак-Емил Бланш

Животът такъв, какъвто е

На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..

публикувано на 14.10.25 в 11:40
В колажа са използвани: портрет на автора от Алексис Мъстън и плакат на пиесата от Веслав Росоха.

Лудостта като социален феномен във "Войцек" от Георг Бюхнер

Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..

публикувано на 30.09.25 в 15:23

Буквите в полза на хората

В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..

публикувано на 13.09.25 в 08:40

България през XIX в. във "Видрица" от свещеник Минчо Кънчев

В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..

публикувано на 10.09.25 в 14:19

Приключенията на паячето Ай

Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..

обновено на 30.03.25 в 18:05