„И сега, тука, в тази скучна крепост, често, като прехвърлям през мисълта си миналото, се питам: защо не исках да тръгна по пътя, открит ми от съдбата, дето ме чакаха тихи радости и душевно спокойствие… Не, аз не бих свикнал с тази участ! Аз съм като моряк, роден и израснал върху палубата на разбойнически кораб: душата му е свикнала с бурите и битките и изхвърлен на брега, той тъгува и се измъчва, както и да го примамва сенчестата гора, както и да му свети мирното слънце; той скита цял ден по крайбрежния пясък, вслушва се в еднообразния ропот на налитащите вълни и се вглежда в мъгливата далечина: няма ли да се мерне там на бледата черта, която отделя синята бездна от сивите облачета, дългоочакваният кораб, който отначало прилича на крило на морска чайка, но малко по малко се отделя от пяната на скалите и с равен бяг се приближава до пустинното пристанище…“
„Княжна Мери“, Лермонтов
С тези думи завършва четвъртата част на „Герой на нашето време“, наречена „Княжна Мери“. Един вечен и екзистенциален роман, в който съвсем младият Лермонтов е достигнал до истини, които често не успява да обхване дълъг човешки живот.
Михаил Юриевич Лермонтов е роден на 15 октомври 1814 г. в Москва. През 1828 г. започва да пише стихове. След смъртта на Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поема, която му донася популярност, но предизвиква недоволството на император Николай I. Лермонтов е арестуван и заточен. През 1840 г. издава „Герой на нашето време”. А през лятото на 1841 г. е убит край Пятигорск в дуел. На 26 години.
Въпреки почти детската си младост, Лермонтов успява да диагностицира духовната болест на човечеството – егоцентризма, и я нарича Печорин. Той деструктивно се опитва да открие смисъла на живота. Манипулативен, властващ, емоционално контролиращ и в крайна сметка – разрушител на самия себе си.
Автор на драматизацията – Мария Громова.
Участват: Илия Добрев, Димитър Буйнозов, Венелин Пехливанов, Лили Райнова, Рая Нанкова, Виолета Бахчеванова, Атанас Воденичаров, Бочо Василев, Ламби Порязов, Димитър Дупаринов, Тодор Иванов.
Режисьор – Георги Тодоров.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg