Денят на данъчната свобода през 2019 г. в България ще настъпи на 18 май. Това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си. През новата 2019 г. в държавната хазна е планирано да постъпят рекордните 43,9 млрд. лв. приходи. Средно за един календарен ден българите ще изработват по 319 млн. лв., което означава, че ще са ни необходими 138 дни за да попълним хазната.
„Извън цифрите, смисълът на този празник, създаден в края на 40-те години на миналия век в САЩ, е от кой ден нататък гражданите могат да разполагат със своя доход за нужди, които те сами определят и до кой ден те плащат своя данък към държавата. В крайна сметка гражданите плащат данък към държавата, за да получат определени публични услуги. Въпросът е не само какъв е размерът на данъчната тежест, но и какво е качеството на публичните услуги, спрямо които те плащат своя данък“, каза в студиото на „Нашият ден“ икономистът от УНСС д-р Щерьо Ножаров.
Последното актуално изследване, което е налично, е на Френския икономически институт „Molinari“, представено през м. юли 2018 г. В контекста на 28-те страни членки на ЕС България е в средата на класацията като процент на данъчната тежест. Спрямо това изследване данъчната тежест в страната ни е 39.18 %. Прогнозите за данъчната тежест през 2019 г. във Великобритания, например, е 35%, а в САЩ – 29%. Като тенденция, в световен план, се наблюдава, че най-развитите държави поддържат по-ниска данъчна тежест.
Ефективно ли е преразпределението на данъците в България, подобрява ли се качеството на публичните услуги и каква е ролята на фактора „нисък процент на безработни“ у нас, чуйте в интервюто на Александър Райчев с икономиста д-р Щерьо Ножаров – гост в предаването „Нашият ден“.Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на великите ни предци, които са се борили за свободата на родината. 3 март в Калофер – традиция, история и бъдеще Нашето мобилно студио посети Националния музей "Христо Ботев" в Калофер,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. Ден, който не винаги е бил честван като такъв и който в последните години разделя обществото на различни мнения за неговото значение. Въпреки това, фактът остава – на тази дата през 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg