Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Археологията и градът. Под паважа на София“: Античен блясък и интригуваща Праистория

БНР Новини
Разкопки на неолитното селище в Слатина, намиращи се на ул. „Неделчо Бончев “ в комплекса на БАН.
Снимка: БГНЕС

Античната епоха с внушителното строителство и градоустройство, типични за градовете на Римската империя, е оставила най-видимите  следи в Сердика и околностите ѝ. Въпреки че немалка част от находките изчезват под грандиозните строежи по съветски образец в центъра на столицата през 50-те години на ХХ век, други продължават да „излизат“ от недрата ѝ, за да свидетелстват за събития, личности и култура отпреди 20 века.

Останките от античните сгради и крепостни стени вече са част от облика на съвременния град и туристическа забележителност. Далеч от античния център, и още по-далеч във времето, обитателите на праисторическото селище в квартал Слатина са оставили не по-малко вълнуващ отпечатък в пластовете под днешните улици и сгради.

Последните открития на археолозите станаха широко известни, за разлика от скъпоценните находки от раннонеолитното селище, унищожени при жилищно строителство през 70-те години на миналия век.

Разказа за културното наследство, скрито под паважа на столицата, продължават археолозите проф. Васил Николов, Снежана Горянова, д-р Марио Иванов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Болградския храм-паметник

29 октомври – Денят на бесарабските българи

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..

публикувано на 29.10.25 в 17:04

"Климентови дни" 2025 събират световния елит на биологичната наука в София

На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..

обновено на 29.10.25 в 09:49
Д-р Татяна Брага

Речта и имената на бесарабските и таврийските българи

На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..

публикувано на 29.10.25 в 08:59

Владина Цекова: По Ел Камино навсякъде срещаш ангели

Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..

публикувано на 28.10.25 в 16:25
д-р Неда Денева

Д-р Неда Денева: Науката е пространство на съвместно създаване на знание

Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..

обновено на 28.10.25 в 13:10