Над двадесет организации, обединени в каузата Бетономорие, поискаха от Президента вето срещу промените в Закона за Черноморското крайбрежие, които предвиждат неясни регулации, същевременно отварят врати за ново разграбване и обезобразяване на природата.
„Законът, приет в последния момент преди началото на сезона, обедини разностранни интереси. Срещу поправките са и хората, които искат диво къмпингуване, и онези, които предпочитат регулирани къмпинги, както и концесионери, собственици на земеделски земи и част от туроператорите“ – каза Ивана Мурджева, събеседник в студиото наред с Димитър Попов от Асоциацията на туроператорите и туристическите агенции.
„Законът не само се приема в последния момент преди започването на сезона, но и твърде много от вече договореното и подписано, може да се окаже невалидно.“ – допълни Мурджева.
Димитър Попов от Асоциацията на туроператорите и туристическите агенции изтъкна: „След като почти унищожихме питомното къмпингуване, с което ликвидирахме един перспективен, устойчив отрасъл, сега се сетихме да ограничим и дивото къмпингуване.“
Приетата нормативна база стъпва ли върху здрава почва или е изградена върху подвижни пясъци?
От Камарата на геодезистите също твърдят, че законът „създава непрозрачност и се дава предимство на строежи в близост до плажа, вместо да се регулира по щадящ начин поставянето на преместваеми обекти. Регулациите са дотолкова непрецизни, че се стига до създаването на парадокси и абсурдни ситуации“ – изтъкна на свой ред председателят на Камарата на геодезистите инж. Йоан Крикор Каратерзиян.
Когато един Закон е немотивиран и не създава впечатление, че защитава обществения интерес, имаме сериозни подозрения, че е писан, за да обслужва конкретни интереси – обобщи Ивана Мурджева опасенията срещу новите регулации.
Протестът под надслов „Море от бетон“ е насрочен за 20 юни пред Президентството.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg