Мистичното място, където всички ходят с глави в облаците, се нарича Ладак. Името идва от Ла, което означава превал и Дак – страна. Наричат тази част от индийския щат Джаму и Кашмир „Малкият Тибет“. В миналото тук е минавал Пътят на коприната, а будистки поклонници са основали манастирите по своя път от Индия към Тибет. До 1974 година достъпът в Ладак за туристи е забранен, но днес местното правителство активно поощрява посещенията.
Николай Рьорих, който е живял по тези места, нарича Ладак „Кръстопът на Буда и Христос“. Тук някога е стъпвал кракът на Христос, тук е проповядвал Буда, тук се извисяват развалини, обвити в героично минало и стоят манастири, пазители на ценни реликви, пише художникът. Валентина Димитрова, автор на книгата „Филипините, седем урока на сърцето“, признава, че с мъка се е разделила с магичните зъбери и техните гостоприемни и честни обитатели. Най-напред я попитах как се чувства човек на повече от 3000 метра височина.
В разказа си за мистичното кралство Ладак Валентина Димитрова стига и до убежището на прочутия руски художник. Ако сте виждали картини на Николай Рьорих от онези места, сигурно сте си мислили, че творецът страда от прекалено разюздано въображение – лунни пейзажи с потресаващи форми, обагрени в жълто, виолетово, сиво, лимоново, люляково… Оказва се, че човекът е рисувал от натура и всяка снимка е толкова нереална, че прилича на филмов декор. Но природата, която прави ландшафтът така неповторим, е мащеха за хората, които я обитават.
Валентина Димитрова твърди, че от хората в Ладак можем да се научим на смирение и толерантност.
Светослав Марков, който заедно с Теодор Борисов е не само водещ на рубриката „50 места от българската история отвъд България“, ами е и автор на едноименната книга, имаше щастието да я представи пред нашенската общност в Украйна. Което не само го изпълни с патриотични чувства, ами обогати познанията му за българските светини в Киев и Одеса.
За повечето от нас Нова Зеландия е онова място в долната част на глобуса, където подскачат безкрили пилета с име на плод – киви, правят нелошо вино и снимат „Властелинът на пръстените“.
Всъщност, когато далечната държава е открита от европейците на 13 декември 1642 година от холандеца Абел Тасман, полинезийците отдавна се били нанесли там. Все пак Тасман кръщава земята Зееланд на една от големите холандски провинции.
Един век по-късно капитан Кук забива британското знаме в страната, където няма отровни змии и хищници, и решава да не ѝ сменя името.
Днес за повечето от нас Нова Зеландия звучи като филиал на социалния рай – щом навършиш 65, работил-неработил получаваш пенсия от 1500 долара. Точно колкото ще взима и министър-председателят. Тези неща не съм ги прочела в Гугъл. Разказа ми ги Румен Воденичаров – учен-химик, но и планински спасител и участник в 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и Новозеландските Алпи.
Изложбата си със снимки от съседната на Австралия страна Румен Воденичаров е нарекъл „Нова Зеландия – непозната и недостижима“.
Румен Воденичаров разказва за Нова Зеландия, страната, където жените могат да гласуват от 1893 година. Там след като приключили снимките на „Властелинът на пръстените“, приходите от чуждестранни гости скочили с 200 милиона долара и се наложило да си направят министерство на туризма, каквото доскоро нямали.
Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg